Определение № 8 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 12300 от 23.06.2021 г., подадена от Д. П. Р. – лично и в качеството й на адвокат и процесуален представител на майка й Д. Т. Д. – Р., която е насочена срещу Определение № 1821 от 26.05.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 1053/2021 г. по описа на ОС - Варна, г.о., V състав. Иска се допускане на касационното обжалване, включително поради процесуална недопустимост на атакуваното определение, която според касаторите се състои в произнасянето на въззивния съд по недопустим иск. Касаторите са заявили искане въззивното определение да бъде обезсилено, след което производството по първоинстанционното гр.д.№ 13894/2010 г. на РС – Варна да бъде прекратено като образувано по недопустим иск, както и да бъде проверена правилността на Определение № 448 от 15.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 3883/2014 г. на ВКС, І г.о., евентуално – да се допусне главно встъпване на Д. П. Р.. Допълнително по делото са докладвани молби, постъпили по електронната поща на ВКС, както следва: от Д. П. Р. – с вх.№ 67322 от 05.10.2021 г., както и от Д. П. Р. – лично и в качеството й на адвокат и процесуален представител на майка й Д. Т. Д. – Р. – с вх.№ 67531 от 12.10.2021 г. Заявено е искане настоящото производство да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/2021 г. по описа на ВКС, ОСГК. Искането отново е продиктувано от разбирането, че производството по първоинстанционното гр.д.№ 13894/2010 г. по описа на РС – Варна е висящо по недопустим иск. Препис от жалбата е връчен на ответника по касация К. П. Р. чрез адвокат Ф. Т.. Не е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ВКС констатира, че с касационната частна жалба се атакува въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение по подадена от Д. П. Р. молба по чл. 225 ГПК и по чл. 216 ГПК. Прието е, че молбата на Д. П. Р. по чл. 225 ГПК е четвърта по ред и е неоснователна, включително по аргумент, че още първата подадена е приета за неоснователна с определение, влязло в сила след произнасяне на ВКС, ІІ г.о. с Определение № 346 от 28.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 4622/2015 г. Справката показва, че последното е постановено от настоящия състав, като докладчикът и по двете дела е един и същ – съдия Гергана Никова. Наред с това се констатира, че съдия Никова е взела участие и в съдебния състав, който е постановил Определение № 448 от 15.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 3883/2014 г. на ВКС, І г.о., срещу резултата от което касаторките търсят защита както чрез изрично формулирания петитум на настоящата касационна частна жалба, така и чрез искането по чл. 292 ГПК. Изложеното мотивира съдиите от настоящия състав да приемат, че на основание чл. 22, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ГПК следва да се отведат от разглеждането на ч.гр.д.№ 3468/2021 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение