Определение № 445 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3853/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. К. срещу определение № 258 от 21.06.2019г. по ч.гр.д. № 994/2019г. на Върховен касационен съд, състав на ІІІг.о., с което е върната частна жалба с вх. № 3396/10.04.2019 г. на Д. С. К. срещу определение №149 от 02.04.2019 г. по ч.гр. д. № 994/2019г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІг.о. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е процесуално е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение е върната частна жалба срещу определение на Върховен касационен съд, състав на ІІІг.о., с което е потвърдено разпореждане на състав на ВКС за връщане на частна жалба на страната, доколкото е подадена срещу окончателен и неподлежащ на обжалване акт поради изчерпване на възможностите за инстанционен контрол. Правилно с обжалваното определение е прието, че частната жалба е процесуално недопустима като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване предвид липсата на предпоставките по чл.274 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото или обжалваемостта изрично е предвидена в закона. Предвид изложеното правилно частната жалба е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение