Определение № 91 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от касатора П. И. П. чрез пълномощник адв.К. Б., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 60139 от 01.02.2022 г. в частта за разноските, като в нейна полза се присъдят и разноските за първоинстанционното и въззивното производства, съразмерно на отхвърлената част от иска, доколкото с касационното решение са й присъдени само разноските за касационното производство. Насрещната страна по молбата-ответник по касация Е. Й. Д. чрез пълномощник адв.Р. Ч., оспорва молбата с писмено становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК, с възраженията, че същата е неоснователна, защото с решението на касационния съд не се променял правния извод по спора. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното: Молбата е допустима, подадена е от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Същата е искане за изменение на касационното решение в частта за разноските, тъй като с решението касационният съд се е произнесъл относно разноските. С решението си по чл.290 ГПК, касационният съд, по касационната жалба на П. П., е отменил въззивното решение № 10 от 23.12.2020 г. по в.гр.д.№ 196/2020 г. на ОС-Монтана, в частта, в която по иска на Е. Д. срещу П. П. с основание чл.108 ЗС в установителната част е признато за установено, че Е. Д. е собственик на имот 20.139 на м.П., землището на [населено място], за разликата над 1/ 2 ид.част от имота, и е отхвърлил иска за собственост на Е. Д. за 1/ 2 ид.ч. от същия имот. В останалата обжалвана от касатора П. П. част, въззивното решение е било потвърдено. С решението касационния съд е осъдил ищцата Е. Д. да заплати на ответника - касатор П. П. разноски за касационното производство 350 лв. съразмерно на частичната основателност на касационната жалба. В касационното производство, в качеството си на касатор, П. П. е направила и искане за присъждане на разноски за трите съдебни инстанции. В касационното производство същата е представила и списък по чл.80 ГПК за сторените от нея разноски за всяка съдебна инстанция поотделно, като списък по чл.80 ГПК е бил своевременно представян от страна на ответницата П. П. и пред първата и пред въззивната съдебна инстанции, поради което за разглеждане на настоящето и искане по чл.248 ГПК не е налице процесуална пречка по чл.80, изр.второ ГПК. По същество искането по чл.248 ГПК за присъждане в полза на касатора П. П. и на разноските за въззивната и първата инстанция по съразмерност на отхвърлената част на иска, е основателно. С решението си касационният съд е отменил въззивното решение по касационната жалба на П. П. само в една от обжалваните части - относно установителния иск за собственост на Е. Д. срещу П. П. над 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот-терена, а в останалата обжалвана от П. П. част въззивното решение е потвърдено. С решението на касационния съд по чл.290 ГПК по настоящето дело, предвид частичното уважаване на касационната жалба на П. П., в полза на същата са присъдени разноски за касационното производство в размер на 350 лв. от приетите за установени направени от нея в това производство разноски 1055 лв., т.е. 33,17% от разноските съразмерно на уважената част от касационната жалба. С касационното решение, макар частично да е била уважена касационната жалба, съдът е присъдил в полза на касатора- ответник в производството, разноските по съразмерност само за касационното производство, но не и съответната част от разноските за въззивната и първата съдебни инстанции, което обосновава тяхното определяне по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Възражението на противната страна по чл.248, ал.2 ГПК, че няма основание за присъждане на разноски на ответника и за предишните съдебни инстанции, тъй като с решението на касационния съд не се променял правния изход на спора, се явява неоснователно, а и тази страна не е направила искане за изменение на касационното решение относно разноските. С въззивното решение по в.гр.д.№ 196/2020 г. на ОС-Монтана, въззивният съд, по жалбата на ответницата П. П. по чл.248, ал.3 ГПК, е изменил първоинстанционното решение в частта за разноските в рамките на предмета на въззивното производство по висящност на спора по иска по чл.108 ЗС само за дворното място, като е присъдил в полза на ответницата разноски само 293,17 лв. от общо 1330,98 лв. разноски, съразмерно на отхвърления срещу нея иск за наем, и доколкото по иска за собственост по чл.108 ЗС срещу нея е приел, че същият е основателен и за него на ответницата не се дължи възмездяване за разноски, съответно не й се дължат такива и във въззивното производство поради неоснователност на въззивната й жалба и доколкото по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваните от ответницата П. П. други части се произнася служебно. Или за първата съдебна инстанция с въззивното решение в полза на ответницата са определени разноски по съразмерност на отхвърления иск 22,02%, при което останалите 77,97% разноски се отнасят към защита по иска по чл.108 ЗС. Така постановеното от въззивния съд по разноските не е било обжалвано от никоя от страните по реда на чл.248, ал.3 ГПК. Определените в полза на касатора П. П. разноски конкретно за касационното производство с решението по чл.290 ГПК, също не са били предмет на искане за изменение по реда на чл.248 ГПК от никоя от страните, поради което касационният съд приема, че в същия размер от 33,17% съразмерно на уважената част от касационната жалба, следва да се определят разноски в полза на касатора- ответник за въззивната инстанция и за първата инстанция, от тези разноски, които се считат сторени по защита само срещу иска по чл.108 ЗС в размер 77,97 % (съобразно въззивното решение). Така за първоинстанционното производство се определя като сторени разноски от ответницата за защита по иска по чл.108 ЗС сумата 1037,76 лв. (77,97% от 1330,98 лв.), а за въззивното производство съответно сумата 791,39 лв. (77,97% от 1015 лв. общо разноски). Съразмерно на уважената част от касационната жалба и постановеното с касационното решение частична отмяна на въззивното решение и отхвърляне частично на иска по чл.108 ЗС, на ответницата П. П., следва да се възстановят 33,17% от сторените от нея разноски по защита по иска по чл.108 ЗС (посочени в предходното изречение) в размер на 344,22 лв. за първата инстанция, и в размер на 262,59 лв. за въззивната инстанция. По така изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия