Определение № 10113 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е частна жалба подадена от „Фурнир-пласт“ ЕООД чрез „Зотева, Рашев, Пешев – адвокатско дружество“ срещу определение № 2994 от 26.06.2025 г. постановено по адм. дело № 753/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което по молба на „Белви“ ЕООД е допълнено протоколно определение № 1023 от 25.02.2025 г. постановено по гореописаното дело, в частта за разноските и „Фурнир-пласт“ ЕООД е осъден да заплати сума в размер на 3000 лева деловодни разноски. За съвместно разглеждане е присъединена частната жалба на от „Белви“ ЕООД чрез адв. Д. Манчева срещу гореописаното определение. В частната жалба „Фурнир-пласт“ ЕООД поддържа твърдения за неправилност на обжалваното определение, нарушение на приложимия закон, процесуалните правила и необоснованост. Излага доводи за настъпила преклузия по отношение на направеното искане за присъждане на разноски от страна на „Белви“ ЕООД. Иска отмяна на обжалваното определение. Претендира направените в производството съдебни и деловодни разноски в размер на държавната такса. В отговора на частната жалба „Белви“ ЕООД излага доводи за неоснователност на подадената от „Фурнир-пласт“ ЕООД частна жалба, иска да бъде оставена без уважение, а определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В частната си жалба „Белви“ ЕООД иска изменение на определението в частта за разноските, като претендира неговото увеличение в размер на 6786 лева, алтернативно иска добавяне на данък добавена стойност (ДДС) към присъдената сума в размер на 3000 лева. Претендира сторените в настоящото производството разноски. В отговора на частната жалба „Фурнир-пласт“ ЕООД твърди, че подадената частна жалба е неоснователна, а направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски е основателно. Иска депозираната частна жалба от „Белви“ ЕООД да бъде оставена без уважение. Претендира сторените деловодни и съдебни разноски в размер на държавната такса. И двете частни жалби са подадени в срок, от надлежни страна, за което са процесуално допустими. Относно основателността, съгласно т. 8. от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Ако съдът се е произнесъл по разноските, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. В случая, съдът не се е произнесъл по искането за разноски с определение № 1023 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 753/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, поради което искането за допълване на решението е допустимо, независимо, че не е бил представен списък на разноските. Разноските са поискани от „Белви“ ЕООД с подаденото писмено становище от 19.11.2024 г. и при хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК - „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ“, която е приложима в конкретния случай. С оглед гореописаното, подадената частна жалба от „Фурнир-пласт“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В частната си жалба „Белви“ ЕООД иска изменение на определението, в частта за разноските, като претендира увеличението им в размер на 6786 лева, алтернативно иска начисляване на ДДС върху присъдената от Административен съд – гр. Благоевград сума. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Административен съд – гр. Благоевград е сезиран с такова искане, изложил мотиви относно фактическата и правна сложност на спора в обжалваното определение, съобразил е доказателствените факти и доказателствата, които обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. След направената преценка, е установил несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, с оглед на което е правилно е намалил договореното адвокатско възнаграждение. Административен съд – гр. Благоевград правилно е определил размера на присъдените разноски. И двете страни са направили искане чл. 81 ГПК – присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Разноските се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и по производството за разноски. Общата норма на чл. 81 от ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 от ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. Не са такива и актовете, с които се осъществява инстанционен контрол върху определенията по чл. 248 от ГПК, каквото е обжалваното в настоящия случай определение. Такива не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Според трайната съдебна практика, от която настоящият съдебен състав не намира основания да се отклони, разноски в производството по разноски не се дължат. С оглед гореописаното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 1 от АПК,