Определение № 1 от 03.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4539/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 17508 от 10.08.2022 г., подадена от В. И. В. срещу Определение № 1679 от 28.06.2022 г. на Апелативен съд – гр. София, ГО, І състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 1742/2022 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на същия жалбоподател срещу Разпореждане № 2022 от 09.02.2022 г. по гр.д.№ 13542/2021 г. на Софийски градски съд. Предвид етапа на първоинстанционното производство, в случая не намира приложение чл. 276, ал. 1 ГПК и не са връчвани преписи от частната жалба. Съставът на ВКС, Второ г.о., след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, ВКС констатира, че жалбоподателят (заедно с А. И. В.) има процесуалното качество ищец в производството по първоинстанционното гр.д.№ 13542/2021 г. по описа на СГС, ГК, І-26 състав. С Разпореждане № 2022 от 09.02.2022 г. (л. 141 от гр.д.№ 13542/2021 г.) СГС е указал на жалбоподателя да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 15 лв. във връзка с подаденото от него изложение с вх.№ 6538 от 07.02.2022 г. (л. 91-92), представляващо по естеството си частна жалба срещу постановеното на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Определение № 875 от 03.02.2022 г. (л. 72). Срещу това разпореждане е подадена частна жалба с вх.№ 33366 от 31.05.2022 г., въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.№ 1742/2022 г. по описа на САС, ГО, І състав. Тази частна жалба е оставена без разглеждане с определението, атакувано в рамките на настоящото производство. Апелативният съд е изложил мотиви, че разпореждането на съда, с което се указва да бъде внесена държавна такса, не е прекратително по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и не подлежи на обжалване. Такъв характер (и съответно – годен обект на обжалване) би имал едва съдебният акт, с който бъде санкционирано процесуалното бездействие да бъдат изпълнени указанията, което би имало преграждащ характер. Настоящият състав на ВКС, ГК, Второ г.о. намира, че атакуваното определение е законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да се подават частни жалби в 2 хипотези: