Определение № 522 от 28.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 1053/2025 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след постановено определение № 21 от 24.11.2025 г. по н.о.х.д. № 69/ 2025 г., по описа на Тополовградския районен съд, с което съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг местно компетентен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдията-докладчик се отвел от разглеждането на делото, тъй като преценил, че вече изразил своето убеждение за различната правна квалификация на деянието (по чл. 124, ал. 1 от НК) от посочената в обвинителния акт (чл. 129 от НК) и това свое убеждение е обективирано в мотивите на протоколното определение по чл. 288 от НПК, с което прекратил съдебното производство пред първоинстанционния съд и изпратил делото на окръжната прокуратура за привличане на подсъдимия по обвинение за престъпление, подсъдно на горестоящия окръжен съд. След отвеждането си Тополовградският районен съд не може да формира съдебен състав, тъй като вторият работещ съдия е в близки родствени връзки с прокурора, внесъл обвинителния акт по чл. 129 от НК и затова бил изключен от разпределение на наказателните дела. Върховният касационен съд приема, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа и реши делото. Воден от необходимостта за промяна на местната подсъдност на делото, същото следва да бъде изпратено на Хасковския районен съд за разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК