Определение № 4172 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3605/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на МБАЛ „Св. Иван Рилски – 2003“ ООД, гр. Дупница, обл. Кюстендил, срещу Определение № 154/23.01.2026г. по адм. дело № 43/2026 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на предписанията, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2548758/09.01.2026 г. от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - Кюстендил. Иска се отмяната му и уважаване на искането за спиране на изпълнението. Ответникът по частната жалба не изразява становище в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като провери обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да не уважи искането на дружеството - жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на оспорените от него задължителни предписания, с които е наредено то като работодател да изплати на своя бивша работничка обезщетение за неползван платен годишен отпуск, АС – Кюстендил е изложил мотиви, че като допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на оспорения акт може да бъде спряно само ако то може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, което в случая е неаргументирано и недоказано. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 405, изр. 2 от Кодекса на труда (КТ) обжалването на принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 от същия не спира изпълнението им, като допуснатото предварително изпълнение законодателят е обвързал със засилената защита на значим обществен интерес /предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите/. За да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, оспорващият трябва да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Законодателят е поставил и друго условие – наличието на нови обстоятелства, настъпили след издаването на оспорения акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не се налага спиране на допуснатото предварително изпълнение. На първо място, твърдените вреди от изпълнението на акта не се базират на нови обстоятелства, настъпили след издаването на оспорената принудителна административна мярка /ПАМ/, като такова твърдение не е и заявено в особеното искане. От друга страна, не се твърди и не се установява от представените с жалбата доказателства изискуемата от визираната по-горе норма опасност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата на акта вследствие на допуснатото му предварително изпълнение. Освен това, видно от размера на обезщетението, което дружеството е задължено да заплати, съгласно задължителните предписания на инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" – Кюстендил, евентуалната вреда за жалбоподателя не би могла да бъде определена нито като значителна, нито като трудно поправима за търговско дружество. Обосновано и правилно административният съд е преценил, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната ПАМ цели бързата и засилена защита на обществения интерес – защита на засегнатите социални права чрез актовете на органите на Инспекцията по труда и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите при констатирани нарушения на трудовото законодателство, без да се нарушават правата на страните в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи. Законосъобразно съдът е посочил, че ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, след приключване на съдебния спор по законосъобразността на издаденото предписание той може да защити интересите си по исков ред, при извършени недължими плащания. В случай, обаче на реална опасност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за адресата на акта в резултат на допуснатото му предварително изпълнение, законодателят е предвидил реда по чл. 166 ал.2 вр. ал.4 от АПК за спиране изпълнението на акта, при доказване на опасността, на характера и размера на вредите от оспорващия. Предвид изложеното, настоящата касационна инстанция намира за правилен отказа на първоинстанционния съд да уважи искането за спиране. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение