Определение № 60239 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от К. А. Т. и М. И. Т., двамата от [населено място] частна жалба против определение № 103 от 1.04.2021г. по гр.д.№ 3827/2019г. на състав на ІV г.о. на Върховен касационен съд, с което е оставено без уважение искането им с правно основание чл.245, ал.3 ГПК, за издаване на обратен изпълнителен лист. Считат обжалвания акт за неправилен и необоснован, поради което искат да бъде отменен и вместо това постановено друг, с който искането да бъде уважено. Постъпил е отговор от „Алая 28“ ЕАД, чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорва основателността на подадената частна жалба. Счита, че след като в проведеното касационно производство е установено, че А. С. е платил дълга на настоящите жалбоподатели към „Алая 28“ ЕАД, то тогава дългът на Т. в размер на 90 000 евро е установен и възможност за издаване на обратен изпълнителен лист няма. Не е установена материална незаконосъобразност на водения изпълнителен процес, а и понастоящем установеното вземане не е събрано. Частната жалба срещу въззивния акт е подадена в срок и е срещу подлежащ на обжалване акт. След преценка на направеното искане и съобразно материалите по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: С влязло в сила на 30.09.2020г. решение по гр.д.№ 3827/2019г. състав на ІV г.о. на ВКС е отменил въззивно решение на Апелативен съд Пловдив по в.гр.д.№ 628/2019г. и потвърденото с него решение на ОС Пловдив по гр.д.№ 2240/2017г. и вместо това е постановил друго, с което е признал за установено по предявения от А. В. С. против „Алая 28“ ЕАД, К. А. Т. и М. И. Т. иск с правно основание чл.124 ГПК, несъществуването на вземане на „Алая 28“ ЕАД спрямо К. А. Т. и М. И. Т. в размер на общо 90 000 евро на основание договор за цесия от 3.12.2008г., представляващо приспадаща се на последните двама част от задължението им в качеството на поръчители по договор за банков кредит № 0566/ 7.03.2003г., което вземане е предмет на изпълнение по изп.д.№ 38/2006г.на ЧСИ О.,с рег.№ 758. Последвало е искане от К. А. Т. и М. И. Т. за издаване на обратен изпълнителен лист, което е оставено без уважение със сега обжалваното определение№ 103 от 1.04.2021г. Мотивите на съставът на ІV г.о. на ВКС са, че доколкото не е налице постановено осъдително решение по чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума, основание за приложение на чл.245, ал.3 ГПК няма. В случая е уважен установителен иск, предявен от трето за изпълнителното производство лице, което е приобритател на недвижим имот след вписана ипотека от длъжниците по изпълнението. Изпълнителният лист е бил издаден на неизпълнително съдебно основание, по реда на отменения ГПК, за сумата 340 000евро в полза на Националната банка на Гърция срещу ЕТ“Викомплекс-С. Д.“. /Нито кредиторът, нито длъжникът, нито поръчителите са се възползвали от реда на защита по чл.244, чл.250 или чл.255ГПК/отм./ Вземането е било цедирано няколко пъти. За първи път е цедирано през 2004г. на „ОББ“ АД, на когото поръчителите Х. са изплатили изцяло дълга. Те са се суброгирали в изпълнителния лист срещу главния длъжник изцяло, а срещу настоящите жалбоподатели Т., които също са поръчители, съобразно приспадащите им се части от дълга – по 45 000евро за всеки. /Последните са учредили договорна ипотека върху свои собствени имоти/. Впоследствие, през 2005г. Х. се цедирали вземането на втория цесионер С. С.. През 2006г. той цедира по-голяма част от вземането /заедно с вземането срещу поръчителите Т./ на трети цесионер. С договора е уговорено цедентът С. да продължи да води изпълнителното дело от свое име, на за сметка на третия цесионер и „ако до 20.09.2007г. не се реализира продажбата на“ описания в договора имот, „договорът да се счита прекратен, като вземането се връща в патримониума на втория цедент“. Със споразумение от 30.08.2006г. за заместване в дълг е уговорено А. С. да замести вески един от поръчителите К. Д., К. и М. Т. за по 45 000 евро и че с подписване на споразумението вземането се погасява. Представено е уведомление по чл.77 ЗЗД от 15.11.2006г., от третия цесионер, че е получил изпълнение от А. С.. С договор за цесия от 3.12.2008г. третия цесионер е цедирал вземането си на настоящият ответник „Алая 28“ ЕООД. Със сега уважения иск е прието за установено, че А. С. е заместил длъжниците Т. в дълга към третия цесионер и че той го е погасил на 15.11.2006г., по реда на чл.65 ЗЗД. С иска, А. С. е установил, че той е погасил вземането, след настъпило заместване на длъжниците в дълга и плащане на кредитора, съответно същото не е могло валидно да бъде цедирано на ответника„Алая 28“ ЕАД. Установителният иск на А. С. е насочен срещу К. А. Т. и М. И. Т., които са длъжници по образуваното изпълнително производство и срещу взискателя в същото - „Алая 28“ ЕАД. Според жалбоподателите – наличието на вземане в полза на „Алая 28“ ЕАД е отречено по съдебен ред. Позовават се на дадените разяснения относно мнимия привиден кредитор в ТР № 4/11.03.2019г. по т.д.№ 4/2017г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на длъжниците за връщане на събраните суми поради отпаднало правно основание, защото в противен случай те биха били поставени в по-неблагоприятно положение от преди започване на изпълнителното производство. Позовават се и на определение № 111/3.08.1961г. по гр.д.№ 6672/61г. на ІІ г.о., съгласно което когато в изпълнителния процес е участвал привиден кредитор и искането на молителя е безспорно, следва да се издаде изпълнителен лист за връщане на събраната по него сума без основание. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателите. Актовете въз основа на които се издава изпълнителен лист са изчерпателно изброени в чл.404 ГПК и процесното решение не попада сред тях. Хипотезата на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК е приложима само за отменени съдебни актове, които вече са били изпълнени /изцяло или частично/,т.е.за актове с допуснато предварително изпълнение, актове, чието обжалване не спира изпълнението им, осъдителни въззивни решения или влезли в сила актове, които впоследствие са били отменени по реда на чл.303 и сл.ГПК. Разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК предвижда, че след отмяна на осъдително решение, по което е допуснато предварително изпълнение, следва да се издаде изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение. Следователно, за да разполага длъжника с посочената облекчена възможност за снабдяване с обратен изпълнителен лист следва да е налице: съдебно решение, което е годно изпълнително основание, изпълняемото право да е парично или за вещи, съдебното решение да е отменено и осъдителния иск да е отхвърлен. Такива са случаите на чл.309, ал.2 ГПК и чл.422,ал.3 ГПК, но не и процесния. В случая – актът, въз основа на който се иска издаване на обратен изпълнителен лист не отменя друг съдебен акт /това не е и възможно, защото процесния изпълнителен лист е издаден на несъдебно изпълнително основание/. Със съдебния акт, на който се позовават жалбоподателите, друго лице /а не те като молители, искащи издаване на обратен изпълнителен лист/ е установило несъществуване на конкретно вземане на взискател в изпълнителния процес. Недължимостта на сумите по вече издадения изпълнителен лист не е била надлежно установявана в исков процес /изпълнителният лист продължава да съществува в правния мир/. Практиката приема /вж. решения по гр.д.№ 1281/2020г.на ІV г.о. т.д.№ 150/2011г. на ІІ т.о., т.д.№ 98/2012г.на І т.о., гр.д.№ 4207/2017г. на І г.о./, че правото на връщане на принудително събраните от длъжниците суми в изпълнителния процес, дори и тези суми да са признати по реда на чл.124 ГПК за недължими с влязло в сила съдебно решение /а в настоящия случай и това не е налице/, не възниква докато не се проведе състезателен исков процес по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за снабдяване с годно изпълнително основание. За процесната хипотеза, не е предвиден облекчен ред за длъжника за снабдяване с обратен изпълнителен лист. Отделно, от значение в случая е и обстоятелството, че не е установено взискателят „Алая 28“ ЕАД да е получил конкретна сума във висящото изпълнително производство от настоящите частни жалбоподатели, за която да е възможно издаването на обратен изпълнителен лист. Видно от представеното удостоверение с вх.№ 11157 от 8.12.2020г.на ЧСИ О., последната е удостоверила само извършването на публична продан на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място] с площ от 3 959кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 1572кв.м. Обратен изпълнителен лист за връщане на недвижим имот, предмет на публична продан не може да се издаде /вж.решение по гр.д.№ 4207/2017г. на І г.о./ Във всички случаи обаче, съгласно общия принцип за обезщетяване на причинените вреди, ако бъде установено, че взискателят няма изпълняемо право, съгласно т.1 от ТР № 4 от 11.03.2019г. по т.д.№ 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, той не би могъл да придобие собствеността, защото възлагането на публична продан на привиден кредитор не поражда вещноправен ефект. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд