Определение № 50016 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1971/2022 г.

Постъпило е искане от ЧСИ И. М., рег. № 704, район на действие ОС – Бургас, за превеждане на внесеното по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 3 ГПК от СИЙ ЛАЙФ ООД обезпечение за спиране на изпълнението на решението по в. т. д. № 56/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас по сметката на ЧСИ, за погасяване на задълженията на длъжника СИЙ ЛАЙФ ООД към взискателя ПП ИРИС – 2001 ЕООД по изп. д. № 20237040400843. Към молбата е представена справка за дължими суми по изпълнителното дело в размер на 40 449.12 лв., представляващи съдебни разноски, както и такси и разноски по изпълнението. СИЙ ЛАЙФ ООД не е изразило становище по искането. За да се произнесе, съставът на ВКС, ТК, ІІ т. о. съобрази следното: С определение № 248 от 15.06.2022 г. по ч. т. д. № 1308/2022 г. на ВКС, І т. о., след представяне на доказателства от страна на касатора СИЙ ЛАЙФ ООД за внасяне по съответната сметка на ВКС на определеното обезпечение в размер на 31 608 лв., е било спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 47 от 30.05.2022 г. по т. д. № 56/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 29 от 10.02.2022 г. по т. д. № 250/2021 г. на ОС – Бургас за осъждане на ответника СИЙ ЛАЙФ ООД да предаде на ищеца ПП ИРИС – 2001 ЕООД държането върху складове, предмет на прекратен договор за наем от 27.02.2018 г. и анекс от 01.07.2018 г., подробно индивидуализирани, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 50535 от 02.11.2023 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение и същото е влязло в сила. Съдът намира искането за неоснователно, по следните съображения: Внесеното обезпечение по чл. 282 ГПК не служи за покриване на паричните задължения на длъжника по изпълнителното дело за такси и разноски, вкл. съдебни. Съгласно ТР № 2 от 24.10.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., изпълнението на невлязло в сила въззивно решение се спира от касационния съд при надлежно упражнено право на касационно обжалване и внесено обезпечение в размерите по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК, достатъчно да гарантира удовлетворяване на признатото с решението притезание или обезщетяване на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. По аргумент от разпоредбата на чл. 282, ал. 4 ГПК и доколкото не е налице хипотезата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, обезпечението подлежи на връщане, освен ако в двуседмичен срок от влизане в сила на решението носителят на вземането е предявил иск за обезщетяване на вредите от забавянето на изпълнението, в който случай същото се задържа. СИЙ ЛАЙФ ООД не е поискало освобождаване на обезпечението, поради което условията по чл. 282, ал. 4 ГПК не подлежат на изследване. От друга страна и с оглед на това, че признатото с въззивното решение принудително изпълнявано вземане е непарично, то и съдебният изпълнител не е легитимиран да иска внесеното парично обезпечение да се преведе по изпълнителното дело за удовлетворяване на кредитора. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение