Определение № 515 от 03.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4420/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 95, ал. 5 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Г. Д. срещу определение № 447/29.08.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 251/2016 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство - приподписване на частна касационна жалба по същото дело. За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е установил, че с представената от жалбоподателя декларация той е потвърдил, че е здрав и че притежава следното имущество: наследствен апартамент от родителите си, лек автомобил „форд фиеста“ и 17 000 лв. в банка; посочил е, че е безработен. При тези данни съдът е направил извод за неоснователност на молбата за предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като жалбоподателят сам е потвърдил, че разполага с достатъчно средства, за да поеме сам защитата си, предвид размера на разхода за упълномощаване на адвокат. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на апелативния съд и е процесуално допустима. В нея се изтъква, че жалбоподателят не работи от 2012 г. поради липса на работни места; че има наследствена ¼ идеална част от апартамент; че след убийство на майка му при ПТП, е получил обезщетение от 17 000 лв.; че автомобилът му е подарен от баща му, при условие да го придвижва, защото е болен. Жалбоподателят сочи и че при тези обстоятелства и несигурно бъдеще – липса на работа „до края на живота“ му, всеки един лев е изключително важен за оцеляването му. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: При декларираните от жалбоподателя обстоятелства пред апелативния съд, потвърдени и пред настоящата инстанция, следва несъмненият извод, че той разполага с достатъчно средства (включително свободни такива в размер 17 000 лв.) за заплащане на адвокатско възнаграждение за приподписване на частната му касационна жалба (неговият минимален размер е 1 500 лв., съгласно Наредбата на ВАдвС). При това положение жалбоподателят е в състояние сам за да организира по-нататъшната си защита по делото, като упълномощи адвокат, поради което не е налице основание по чл. 23, ал. 3 от ЗПП да му бъде предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство, до който правилен извод е достигнал и въззивният съд. При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на въззивния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за по-нататъшно администриране на подадената от жалбоподателя частна касационна жалба. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение