Определение № 2356 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №2951/19.02.2024г. на В. Д. М. срещу определение № 172/16.01.2024г., по ч. гр. №5442/2023г. на ВКС, I-во г.о., с което частната ѝ жалба вх. №12475/11.10.2023г. срещу определение №2850/05.10.2023г. по ч. гр. д. №3257/2023г. на ВКС е оставена без разглеждане. Жалбоподателката моли определението да бъде отменено, тъй като счита, че жалбата ѝ срещу определението, постановено на осн. чл. 288 ГПК е допустима. С допълнителна молба развива съображения, че частната ѝ жалба следва да бъде разгледана по същество, тъй като обжалваното с нея определение е недопустим съдебен акт, с който се стабилизира предходния такъв, постановен от Апелативен съд – П.. Ответникът по частната жалба И. С. К., чрез адв. С. М. с писмен отговор оспорва нейната основателност. Моли същата да бъде оставена без разглеждане като му бъдат присъдени разноски. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение на състав на ВКС, което според разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №172 от 16.01.2024 по гр. д. №5442/2023г. на ВКС, I-во г.о., частна жалба вх.№12475 /11.10.2023г., подадена от В. Д. М. срещу определение №2850/05.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№3257 /2023г. на Върховен касационен съд е оставена без разглеждане. За да се произнесе в този смисъл, съставът на ВКС е изложил, че предходен състав на ВКС, който е бил сезиран с частна жалба вх.№500995/15.02.2023г., подаденa от касатора В. М., е приел, че тя е недопустима и я оставил без разглеждане. Това определение е било потвърдено от друг състав на ВКС, чиито акт е окончателен. Предвид което е приел, че подадената срещу определение №2850/05.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№3257/ 2023г. на ВКС частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С определение №50045/07.02.2023г. постановено по гр. дело №1362/2022г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на решение №90 от 29.11.2021г. постановено по в. гр.д. №481/2021г. на Пловдивски апелативен съд. Въпреки, че не е изрично посочено в него, според формираната константна съдебна практика, определението по чл. 288 ГПК, с което ВКС се произнася по наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, е окончателно. Именно по тези съображения, депозираната от В. М. срещу определението по чл. 288 ГПК частна касационна жалба вх. № 500995/15.02.2023г. е била оставена без разглеждане с определение №889/27.04.2023г., постановено по гр. дело №1563/2023г по описа на ВКС. Постъпилата срещу последното определение частна жалба на същата жалбоподателка, е била оставена без уважение, като с определение №2850/05.10.2023г., постановено по ч. гр. дело № 3257/2023г. по описа на ВКС обжалваното определение е било потвърдено. Срещу определение №2850/05.10.2023г. е подадена нова частна жалба, която е оставена без разглеждане с обжалваното определение от 16.01.2023г., постановено по ч. гр. дело № 5442/2023г. по описа на ВКС. Настоящият състав намира, че определението е правилно по следните съображения: Разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК предвижда, че определенията, постановени от състав на Върховния касационен съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Тези определения подлежат на еднократно обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав, чието определение е окончателно. В този смисъл са и постановените определения на други състави на ВКС по предходните частни жалби на В. М.. Изложените в допълнителната молба съображения досежно недопустимостта според жалбопотодателката на определението, постановено на осн. чл. 288 ГПК не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, което касае само допустимостта на частната жалба. По изложените съображения, определение №172 от 16.01.2023г., постановено по ч. гр. дело №5442/2023г. по описа на ВКС, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх.№12475 /11.10.2023г., подадена от В. Д. М. срещу определение №2850/05.10.2023г., постановено по ч.гр.д.№3257 /2023г. на Върховен касационен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата, заявил такова искане, следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1194.00 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,