Решение № 7733 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13798/2017 г.

Решение № 7733 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13798/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Д. С." ЕООД, представлявано от управителя С. Д., чрез адв. Райчева, срещу решение № 1935 от 10.11.2017 г. по адм. дело № 881/2017 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001616005892-091-001/23.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 124 от 07.03.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. П., с който допълнително е начислен ДДС в размер на 14 861,37 лв. с прилежащи лихви 4 532,35 лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 54,50 лв. и лихва 20,67 лв., за 2013 г. в размер на 469,95 лв. и лихва 130,48 лв. и за 2014 г. в размер на 85,42 лв. и лихва 15,04 лв. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянов оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001616005892-091-001/23.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 124 от 07.03.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. П., с който допълнително е начислен ДДС в размер на 14 861,37 лв. с прилежащи лихви 4 532,35 лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 54,50 лв. и лихва 20,67 лв., за 2013 г. в размер на 469,95 лв. и лихва 130,48 лв. и за 2014 г. в размер на 85,42 лв. и лихва 15,04 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства за закупените стоки и неосчетоводяването им по надлежен ред, безспорно се установява наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2, а именно- налице са данни за укрити приходи или доходи. Първостепенният съд е стигнал до извод, че неосчетоводените фактури, издадени от доставчиците "ДАРИС-БГ" ООД, "ЛАГУНА" ООД и "МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД следва да бъдат съобразени при формиране на данъчните основи за облагане на ревизираното дружество са данъци по ЗДДС и ЗКПО. Съдът е приел извода на органите по приходите, че към 31.12.2012 г. ревизираното дружество е надхвърлило задължителния оборот за регистрация по ЗДДС. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора. При извършването на ревизията органите по приходите са направили са установили, че "ДЕНС СТРОЙ" ЕООД не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на алкохолни и безалкохолни напитки, кафе, чай, сокове, хранителни стоки и други, издадени от доставчиците "ДАРИС-БГ" ООД, "ЛАГУНА" ООД и "МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД подробно описани в РД. Предвид така установените обстоятелства, събраните доказателства и направените на база на тях констатации, органите по приходите са стигнали до извода, че въпросните фактури са издадени от доставчици - регистрирани по ЗДДС лица и доставките по тях са реално извършени, но същите не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице, не са заведени в предприятието му и търговецът не е отчел както разходите при покупката, така и приходите от извършени продажби на съответните стоки. Въз основа на това, органите по приходите са констатирали, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени като такива, съответно са укрити приходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На дружеството е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, в което е посочено, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С оглед на гореизложеното изводите на първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, както следва: т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, са правилни. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в нея условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че са налице е основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. По отношение на фактурираните доставки от "МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Всички фактури са издадени на "ДЕНС СТРОЙ" ЕООД и в тях фигурира неговият номер на клиентска карта. От наличните по делото доказателства се установява, че на "ДЕНС СТРОЙ" ЕООД са издадени повече от една клиентска карта за пазаруване от магазините на "МЕТРО", а картодържатели по смисъла на цитираната т. 2 от Общите условия в случая са С. Д. Д., Т. Ж. П. и Е. Л. З.. Отношенията между "Метро кеш енд кери България" ЕООД и неговите клиенти са регламентирани от Общи условия, които клиентът приема съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите става на датата на извършване на продажбата, на приносителя на клиентската карта, който с плащането на фактурираната стойност потвърждава получаването им. От изложеното следва, че независимо, дали фактурите са подписани от ревизираното лице като получател, то същото като притежател на клиентска карта се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта. Освен това видно съдържанието на фактурите закупените стоки в голямата си част са в количества и брой на съответните продукти, съответстващи по предназначение за търговската дейност на ревизираното дружество, а не за лични нужди. По отношение на фактурираните доставки от "ДАРИС-БГ" ООД и "ЛАГУНА" ООД. Освен процесните фактури, издадени от "ДАРИС-БГ" ООД от дружеството доставчик са представени и експедиционни бележки, а за тези от "ЛАГУНА" ООД - стокови разписки. Представени са във връзка с приемо-предаването на стоките обяснения от лицата, които са доставяли стоките на място в обекта на дружеството-жалбоподател, както и свидетелства за регистрация на МПС, договори за наем, пътни листове, трудови договори. Доставката на процесните стоки се потвърждава и от разпита на двамата свидетели в съдебното производство. Въз основа на гореизложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд, че стоките са получени от страна на ревизираното дружество. Във връзка с установеното по-горе, а именно, че са налице неосчетоводени покупки на стоки, които в този период се констатира, че са на стойност 5414,47 лв., които след продажбата им със средна надценка 50 % водят до приходи на стойност 8121,71 лв., то размерът на облагаемия оборот за 2012 г. е 51 999,41 лв. (43 877,70 лв. + 8121,71 лв.), правилни са изводите на първоинстанционния съд ще са налице основания за задължителна регистрация по ЗДДС към датата 14.01.2013 г. Във връзка с горното правилно е установен дължимия ДДС за извършените облагаеми доставки от ревизираното дружество за периоди 29.01.2013 г. - 31.12.2014 г. в общ размер 14 861.37 лв. и съответните лихви. Въз основа на констатираните неотразени в счетоводството получени стоки по фактури, както и че приходите от продажбата им не е отчетена в търговската документация, в резултат на което не е начислен прекият данък за тяхната реализация, правилно е начислен допълнителен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 54.50 лв. и съответните лихви, за 2013 г. - 469,95 лв. и съответните лихви, за 2014 г. - 85.42 лв. и съответните лихви. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 851 лв. на основание на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,