Определение № 4761 от 22.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3129/2024 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на адв. Б. И. А. от САК, пълномощник на ответника по жалбата Г. П. М. за изменение на решение № 393/01.07.2025 г. по гр. д. № 3129/2024 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските. Претендира се присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за всяка една от трите инстанции в полза на адв. А., защитавала ищеца при условията на оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съобразено с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към датата на сключване на договорите за правна помощ с представляваното лице за всяка от инстанциите, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същата наредба. Насрещната страна Прокуратурата на Република България, не е взела становище по молбата в срока по чл. 248 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като частично основателна, по следните съображения: Ответникът по касация и ищец в първоинстанционното производство е бил представляван пред всяка една от трите инстанции по делото при условията на оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., както следва: съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2017 г. в първоинстанционното производство /л. 161/; съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.05.2024 г. във въззивното производство /л. 38/ и съгласно Договор за правна защита и съдействие от 29.06.2024 г. в касационното производство /л. 29/. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакциите й към посочените три дати, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. С оглед това при общо предявени три иска, съответно с цена съответно: 50000 лв., 75600 лв. и 1500 лв., и изхода от спора, дължимото адвокатско възнаграждение пред първата инстанция следва да бъде определено съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към сключване на договора, касаещ защитата пред СГС/, и възлиза на сумата от 1251,75 лв. Присъденото такова с касационното решение е в размер на 1235 лв. Според решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ от ЗАдв. във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Минимален размер, служи съгласно практиката на ВКС единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждението, без да е обвързващ за съда. Ето защо не е налице основание за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. А., определено за първоинстанционно производство и молбата в тази й част следва да се остави без уважение. Предвид обжалваемия интерес във въззивното производство /първоинстанционното решение е било обжалвано от ответника в частта му, с която са присъдени: сумата от 20000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 37751,43 лв. - обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен размер и сумата от 1500 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди - изплатен адвокатски хонорар за защита по н.о.х.д./ и изхода от спора, дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към сключване на договора от 02.05.2024 г., за защитата пред тази инстанция/, и възлиза на сумата от 2967 лв. С касационното решение са присъдени разноски пред въззивната инстанция в размер на 741 лв., вместо дължимите 2967 лв. Предвид изложеното искането за присъждането на разликата от 2226 лв. е основание по чл. 248 ГПК за допълване на решението и присъждане на посочената сума. Предвид обжалваемия интерес в касационното производство /въззивното решение е било обжалвано от ответника в частта му, с която са присъдени: сумата от 20000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 37751,43 лв. - обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен размер/ и изхода от спора, дължимото адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция следва да бъде определено съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.3 и т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към сключване на договора за защитата от 29.06.2024 г./, и възлиза на сумата от 2567 лв. С касационното решение са присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 741 лв., вместо дължимите 2567 лв. Разликата от 1826 лв. също следва да бъде присъдена в полза на адвоката на ищеца по реда на чл.248 ГПК Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение