Определение № 453 от 16.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 148/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез юрисконсулт М. М., против определение № 372/14.11.2025 г. по в.ч.т.д. № 545/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 1-ви търговски състав. С обжалвания съдебен акт е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба против разпореждане № 2339/15.08.2025 г. по т.д. № 246/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. В депозираната пред настоящата инстанция частна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Изтъква се, че разпоредбите на Закона за сдружения за напояване и тези на ЗЮЛНЦ не са тълкувани коректно. Счита се, че при прекратяване на сдружение за напояване със съдебен акт по иск на държавен орган поради бездействието на юридическото лице, какъвто е разглежданият случай за прекратяване на сдружение за напояване “Лебед” с влязло в сила решение № 360/18.09.2024 г. по т.д. № 246/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, се изключва възможността сдружението само да организира ликвидацията си. Изтъква се, че отказът на съда да приложи чл.14, ал. 4 ЗЮЛНЦ вр. с чл. 266, ал. 2 ТЗ води до невъзможност за изпълнение на съдебното решение. От страната е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, каквото изискване не е предвидено в настоящото производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (а не по ал. 3), поради което и не се обсъжда. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след преценка на изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Разглежданата частна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което се явява допустима. В обжалваното определение апелативният съд е приел, че с решение № 360/18.09.2024 г. по т.д. № 246/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 12.10.2024 г., е прекратено на основание чл. 64, ал. 7 ЗСП вр. с чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “б” ЗЮЛНЦ сдружение за напояване “Лебед”, рег. по ф.д. № 737/2003 г. по описа на същия съд. С молба, подадена от Министъра на земеделието и храните, е поискано да се открие производство по ликвидация на прекратеното сдружение – ответник по делото, да му бъде назначен ликвидатор, да се определи срок за извършване на ликвидацията, както и възнаграждение на ликвидатора. По повод на тази молба с разпореждане № 2339/15.08.2025 г. окръжният съд е разпоредил да бъде уведомен министъра, че искането за започване на процедура по ликвидация следва да бъде отправено до Агенция по вписванията след пререгистрация на процесното сдружение за напояване, както и е указано на представляващите сдружението да инициират пререгистрация на същото на основание §25 ПЗРЗЮЛНЦ с подаване на съответното заявление пред агенцията. При тези данни и след като е намерил, че атакуваното разпореждане не попада в категорията съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол, апелативният съд е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Подадената пред Апелативен съд – Пловдив частна жалба срещу разпореждането на първата инстанция, постановила съдебното решение по предявения конститутивен иск по чл. 64, ал. 7 ЗСП вр. с чл. 13, ал. 1, т. 3, б. “б” ЗЮЛНЦ за прекратяване на ответното сдружение за напояване, не може надлежно да го сезира, тъй като първоинстанционният съдебен акт не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. С атакуваното пред апелативния съд разпореждане окръжният съд е дал указания, а не се е произнесъл по същество. Доводите на частния жалбоподател касаят основателността на искането, поради което и доколкото обжалваемостта произтича от закона, същите не могат да обосноват право на жалба. При това положение правилно е преценено от апелативния състав, че подадената частна жалба срещу горепосоченото разпореждане е недопустима и не подлежи на разглеждане, и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,