Определение № 5884 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Щ. В. К., подадена чрез процесуалния й представител адвокат Ж. М., против определение № 412 от 15.09.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 315 по описа за 2025 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено протоколно определение № 1089 от 10.07.2025 г. по гр. д. № 429/2025 г. на Окръжен съд - Бургас за прекратяване производството по предявените от Щ. В. К. против В. Щ. К. и И. Р. П. установителен иск за собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на основание давностно владение и недействителност на извършеното между ответниците прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане, като разпореждане с чужд имот. И. Р. П. и В. Щ. К. са подали чрез пълномощниците си адвокат К. Т. и адвокат К. С. писмен отговор по реда и в срока на чл. 275, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че производството по гр. д. № 429/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по предявен иск с искова молба вх. № 4574/07.03.2025 г. от ищцата Щ. В. К. срещу ответниците И. Р. П. и В. Щ. К. за приемане на установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на недвижими имот представляващ апартамент в [населено място] с идентификатор ***, на основание изтекла в нейна полза придобивна давност поради явно и необезпокоявано давностно владение за периода от 1996 г. до 31.10.2011 г. и след това от 31.10.2011 г. до 03.11.2022 г. и за признаване на недействителна спрямо нея на сделката обективирана в н.а. № 47/17.05.2022 год., с която имотът е придобит от втората ответница И. П. срещу задължение за издръжка и гледане на първия ответник В. Щ.. По искова молба вх. № 16230/03.11.2022 г. е образувано гр. д. № 1860/2022 г. на Бургаския окръжен съд и производството е висящо по предявения от И. Р. П. против Щ. В. К. иск по чл. 108 ЗС по отношение на апартамента в [населено място] с идентификатор ***, като ищцата е основала правата си на договора по н.а. № 47/17.05.2022 г., сключен с В. Щ.. При тези констатации въззивният съд е приел, че исковете по гр. д. № 429/2025 г. на Окръжен съд - Бургас са недопустими, поради настъпила преклузия от чл. 133 ГПК, тъй като настоящата ищца, като ответник по предявения срещу нея ревандикационен иск по гр. д. № 1860/2022 г. на Окръжен съд - Бургас е имала правото и задължението да се брани както с възражения, така и чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск. Апелативният съд е посочил, че съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая Щ. К. е избрала като средство за защита срещу иска по чл. 108 ЗС възражението, че е придобила имота по давност, въпреки че е имала възможност да предяви установителен иск за собственост, придобита по давност като насрещен или инцидентен установителен. Ето защо за нея съгласно чл. 133 ГПК е преклудирана възможността да предяви иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в по-късен момент, включително и срещу втория ответник в качеството му на праводател на първата ответница, което обуславя и недопустимостта на установителния иск за нищожност, поради обусловеността му от установителния иск за собственост. Тези изводи въззивния съд е аргументирал и с приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС относно недопустимост поради преклузия на последващ иск за оспорване истинността на документ, разясненията, по което е счел за относими и в настоящата хипотеза. Жалбоподателката Щ. В. К. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че е налице служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК (поради което не преценява доколко са обосновани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че настъпилата процесуална преклузия по чл. 133 ГПК за предявяване на едно субективно право чрез насрещен или инцидентен установителен иск по висящ процес, преклудира и самото субективно право, поради което е недопустимо предявяването му в отделно исково производство. Въведеното с действащия ГПК концентрационно начало, едно от проявленията на които е и преклузията по чл. 133 ГПК, е свързано с основното начало в гражданския процес по чл. 13 ГПК, изискващо разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Самата преклузия по чл. 133 вр. чл. 131 ГПК поначало има действие само в рамките на конкретния висящ процес, т. е. тя е процесуална и без извънпроцесуално действия. Преклузията по чл. 133 вр. чл. 131 ГПК не преклудира фактите, на които ответникът може да основе своите възражения, респ. въз основа на които да предяви насрещен или инцидентен установителен иск по висящия процес. Тези факти се преклудират само и единствено от силата на пресъдено нещо към момента на приключване на съдебното дирене по висящия процес, след като решението влезе в сила (определение № 96 от 27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 347/2019 г., IV г. о., решение № 179 от 8.04.2019 г. по гр.д. № 163/2018 г., I г.о. и др.). Именно затова (поради преклудиране от силата на пресъдено нещо) в т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. е разяснено, че е недопустим иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, а тълкуването по т. 1 е в хипотеза, когато правния интерес от иска за установяване неистиност на документ е обоснован единствено с висящия процес, по който този документ не е бил оспорен, от което следва, че е допустим иск за установяване неистиност на документ, който не е бил оспорен във висящия процес, ако тази неистиност е от значение и за други правоотношения между страните, макар че с оглед разясненията по т. 2 между висящия процес, в който не е оспорен документа и впоследствие предявения иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК няма да е налице основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Въззивният съд очевидно неправилно е приел, че дадените в това Тълкувателно решение разяснения почиват на принципната недопустимост непредявени от ответника права по висящ процес, които са преклудирани съгласно чл. 133 ГПК, да се предявяват впоследствие в отделен процес. В настоящия случай предявените по гр. д. № 429/2025 г. на Окръжен съд - Бургас установителни искове целят установяване със сила на пресъдено нещо на правата на ответницата по гр. д. № 1860/2022 г. на Окръжен съд - Бургас (каквото установяване няма да се постигне чрез отхвърляне на иска по гр. д. № 1860/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, по което тези права са заявени с възражение) и доколкото от процесуалната преклузия по чл. 133 ГПК не може да се изведе задължение за ответника в процеса да предявява насрещен или инцидентен установителен иск, то въззивното определение и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанционния съд се явяват неправилни и следва да бъдат отменени. Делото следва да се върне на Окръжен съд - Бургас за продължаване на производството по гр. д. № 429/2025 г. до разрешаване на споровете с влязло в сила решение или до преклудирането им от силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 1860/2022 г. на Окръжен съд - Бургас. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение