Определение № 141 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.6/27.01.21 по ч.г.д.№.243/20 на Апелативен съд Велико Търново молбата на В. Н. Н. за предоставяне на правна помощ по в.ч.г.д.№.243/20 за приподписване на частна касационна жалба вх.№.4384/12.11.20 от адвокат и за изготвяне от такъв на изложение на касационните основания е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба от В. Н., в която се твърди, че определението е нищожно и незаконосъобразно /в това число доколкото по делото има достатъчно данни и декларации и вече е освободен от държавна такса/, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Оплакванията за нищожност на атакуваното определение са неоснователни. Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната му власт, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост /реш.№.119/17.05.13 по г.д.№.1198/12, III ГО и др./ – каквато не е разглежданата хипотеза. Обстоятелството, че на страната е изпратен препис от съответния съдебен акт, не означава, че последният в оригинал е неподписан и не отговаря на горепосочените изисквания за валидност. Оплакванията за неправилност на обжалваното определение са основателни. Жалбоподателят е бил освободен от заплащане на държавна такса още с разпореждане от 23.04.19 /по повод подадена от него въззивна жалба/ – предвид преценката на съда, че са налице предпоставките на чл.83 ГПК. Същевременно по делото се намират две негови декларации за материално положение /от 22.01.18 и 20.11.19/ и изявления, в това число по повод искането му за правна помощ, относно липсата на промяна в материалното му положение и наличие на достатъчно данни за това. При тези обстоятелства и като се има предвид, че съдът вече е направил преценка, че страната не разполага с достатъчно средства, следва да се направи извод и, че тя е материално затруднена да плати и за ангажиране на адвокатска помощ. Освен това подадената от жалбоподателя частната касационна жалба е оставена без движение с указания, които не биха могли да бъдат отстранени без ползване на такава - и при констатираното затруднено материално състояние на лицето, правна помощ под формата на процесуално представително следва да бъде предоставена. Противното би лишило страната и от теоретична възможност за отнасяне на спора й пред по-горен по степен съд за обжалване - каквато възможност законът иначе предвижда. Предвид изложеното искането за предоставяне на правна помощ е основателно и следва да се уважи. По аргумент от чл.36 ал.2 ЗПП – съгласно който органът по чл.25 ал.1 или ал.2 назначава определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това, трябва да се приеме, че определеният служебен защитник ще се счита назначен за всички фази и съдебни инстанции - до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното по исковата молба на молителя дело. С оглед на изложеното атакуваното определение трябва да се отмени, като на В. Н. се предостави исканата правна помощ. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,