Определение № 303 от 16.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3072/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]-П. срещу определение № 1088/24.04.2015 г. по т.д. №2274/2014 на САС, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по същото дело решение в частта за разноските като [фирма] и „Сигнални уредби и пътна сигнализация-П.+Е. са осъдени да заплатят на жалбоподателя сумата от 6 750 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първа инстанция в размер на 6 450 лева и пред въззивната инстанция в размер на 300 лева, в частта за разликата между уважената част от 300 лева-възнаграждение пред въззивната инстанция до пълния размер на дължимото възнаграждение от 6 450 лева, съгласно чл.7 ал.2,т.4 от Наредба 1 на ВАС.. Ответниците почастната жалба не изразяват становище Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК и Наредба №1/2004 на ВАС за минимумите на адв. възнаграждение в полза на [фирма]-П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода по спора по иск с правно основание чл.135 ЗЗД и в зависимост от цената на същия-300 000 лева. При това положение и доколкото съответното юрисконсултско възнаграждение се определя по разпоредбата на чл.7 ал.2,т.4 от цитираната Наредба в редакцията действаща към датата на депозиране на въззивната жалба-21.02.2014 г. и е в зависимост от цената на иска,то същото възлиза на 6 450 лева-за всяка инстанция, до който размер и следва да бъде присъдено. За разликата от присъдените 300 лева до оставения без уважение пълен размер обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени и тази разлика да бъде допълнително присъдена. В случая въззивният съд е обсъждал критериите по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на дължимото възнаграждение, без въобще да е бил сезиран с искане за това. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени обжалваното определение като незаконосъобразно в обжалваната част