Решение № 6798 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2014 г.

Решение № 6798 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимира Петрова Пилашева, действаща като ЕТ "Перун - Красимира Пилашева", гр. Хасково, ЕИК 126616452, чрез адв. Челебиев като процесуален представител, против решение № 2 от 17.01.2014 г., постановено по адм. дело № 403/2013 г. по описа на Административен съд - Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което оспореният акт да бъде отменен, както и за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 157 от 14.06.2013 г. по адм. дело № 45/2013 г. Административен съд - Хасково е обявил нищожността на решение № Ж-117-3/1.02.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково в обжалваната му част поради некомпетентност на неговия издател и административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне по жалбата на Красимира Пилашева, действаща като представител на ЕТ "Перун - Красимира Пилашева" срещу разпореждане № 880 от 3.06.2010 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО. С решение № 16456 от 10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 10268/2013 г. Върховният административен съд, шесто отделение е отменил решение № 157/14.06.2013 г. по адм. дело № 45/2013 г. на Административен съд - Хасково по съображения, че оспореният акт е издаден при условията на заместване и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение, постановено при новото разглеждане на делото в производство по реда на чл. 226 от АПК във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Красимира Петрова Пилашева, действаща като ЕТ "Перун - Красимира Пилашева" против решение № Ж-117-3 от 1.02.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково в частта му, с която е оставено в сила разпореждане № 880 от 3.06.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) към ТП на НОИ - Хасково и е осъдил едноличния търговец да заплати на ТП на НОИ - Хасково сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на директора на ТП на НОИ - Хасково в оспорената част е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Направил е извод, че установените факти и заключението на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза обосновават заключението за неправилно определен базов период при определяне на размера на обезщетението за бременност и раждане, поради което са взети като среднодневно възнаграждение и осигурителен доход за Пилашева месеците от май до октомври 2006 г., вместо изискваните съгласно закона 6 месеца преди месеца, в който е настъпил осигурителният риск, а именно април - септември 2006 г. Съдът е приел, че Пилашева е получавала обезщетението по чл. 48а от КСО в неполагащ й се размер за периода 29.10.2006 г. - 8.09.2007 г., като базовият период за определяне размера на осигурителното плащане е месец април - месец септември 2006 г. при настъпване на осигурителния риск на 29.10.2006 г., когато е възникнало правото на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО. Обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че в случая осигурителят е изчислил и теглил от НОИ дължимите на Пилашева осигурителни плащания в по-висок от дължимия размер поради допусната грешка при определяне на шестмесечния период по чл. 41, ал. 1 от КСО, поради което правилно административният орган на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е ангажирал отговорността му за сума в размер на 1174 лв. - главница, 864,61 лв. - лихва или общо в размер на 2038,61 лв. Обжалваното решение е правилно. По делото е установено, че на ЕТ "Перун - Красимира Пилашева" е извършена пълна финансова ревизия за периода от 1.11.2002 г. до 30.04.2010 г. Констатирано е, че търговецът е направил регистрация в РУСО - Хасково на 2.04.2003 г. и с декларация от същата дата Красимира Пилашева е декларирала, че започва да се осигурява като самоосигуряващо се лице за всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Не се спори, че Красимира Пилашева е имала изискуемият шесшестмесеченмесечен осигурителен стаж съгласно чл. 48а от КСО (в относимата редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 69/2004 г.) за получаване на обезщетение за бременност и раждане към 29.10.2006 г. Финансовият ревизор е извършил проверка по повод правилното начисляване на обезщетението по чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО по болнични листове № 0339253/30.10.2006 г., № 0675104/9.12.2006 г. и № 1515079/05.03.2007 г., както и по декларация за изплащане на парично обезщетение за остатъка от 135 до 315 ден за периода от 29.10.2006 г. до 8.09.2007 г., като е констатирал, че осигурителят е извършил нарушение при изчисляване на паричното обезщетение за посочения период, поради което е изплащано обезщетение за бременност и раждане в по-голям размер от нормативно предвидения. Констатациите са обективирани в справка № 1, съгласно която в шестмесечния период е включено среднодневното брутно трудово възнаграждение и среднодневен осигурителен доход в периода от месец май до месец октомври 2006 г., а по силата на чл. 41, ал. 1 от КСО в относимата за периода редакция следва да бъде включен периода от месец април до месец септември 2006 г. При подаването на данните от осигурителя среднодневният размер на обезщетението се равнява на 15,60 лв., а полагаемият размер при правилно прилагане на чл. 41, ал. 1 от КСО е 8,21 лв. Финансовият ревизор е приел в изготвения по повод ревизията анализ, че отговорен за неправилно изплащаното обезщетение е осигурителят и съгласно чл. 113 от КСО от него трябва да бъде възстановена неправилно изплатената сума ведно със законоустановената лихва. На ЕТ "Перун - Красимира Пилашева" е съставен ревизионен акт за начет вх. № 1 от 1.05.2010 г., като в т. 1 е установен начет с произход "Неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по справка № 1" в размер на 2038,83 лв., от които 1174,22 лв. - главница и 864,61 лв. - лихва. Срещу ревизионния акт за начет е постъпило възражение, което с мотивирано заключение изх. № К-6673-1 от 3.06.2010 г. на финансовия ревизор е прието за неоснователно. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО въз основа на ревизионния акт за начет ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ (РУСО) - Хасково е издал разпореждане за събиране на сумата по акта за начет по т. 1 и т. 2 в размер на 6284,52 лв. След обжалването му по административен ред с решение № Ж-117-3 от 1.02.2013 г. директорът на РУСО - Хасково се е произнесъл по жалбата на Пилашева срещу разпореждане № 880 от 3.06.2010 г., като го е отменил в частта, отнасяща се за справка № 2, но е оставил в сила същото по отношение на справка № 1, съгласно която едноличният търговец следва да внесе сумата от 2038,83 лв. - неправилно изплатен разход от държавното обществено осигуряване. Това решение в потвърдителната му част е оспорено пред Административен съд - Хасково. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която на Красимира Пилашева е изплатено обезщетение за бременност и раждане в по-голям размер от дължимия, в какъвто смисъл са констатациите на административния орган. При така установените факти административният съд е направил обоснован извод, че обезщетението за бременност и раждане за периода 29.10.2006 г. до 8.09.2007 г. е неправилно изплащано на Красимира Пилашева в завишен размер поради погрешно определяне на шестмесечния период, въз основа на който се определя същото. Фактите по делото не се оспорват от касационния жалбоподател, но се излагат съображения за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО и се навеждат доводи, че административният орган не е изпълнил задължението си да следи служебно за декларираните от осигурителя данни. Съгласно чл. 48а от КСО (в относимата редакция на разпоредбата) осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Няма спор, че Красимира Пилашева е била самоосигуряващо се лице за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица и е имала изискуемият шестмесечен осигурителен стаж към датата на настъпване на осигурителния риск - 29.10.2006 г. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от КСО в относимата редакция предвижда дневното парично обезщетение при бременност и раждане да се определя в размер 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителен доход, определени по чл. 41 от същия закон. Съобразно посочената норма дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. При тази законова регламентация базисният период от шест месеца трябва да предхожда месеца на настъпване на неработоспособността. Страните не спорят, че осигурителният риск за Красимира Пилашева е настъпил през месец октомври 2006 г., поради което шестмесечният период следва да включва месеците от април до септември 2006 г. Като е определил друг период, а именно май - октомври 2006 г., осигурителят неправилно е изчислил размера на паричното обезщетение за бременност и раждане, което е изплатено от държавното обществено осигуряване. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че среднодневното парично обезщетение, определено на база среднодневното възнаграждение в периода май - октомври 2006 г. възлиза на 17, 26 лв., от които 90 % са 15,54 лв. или 15,60 лв. при закръгляване. При съобразяване с изискването на чл. 41, ал. 1 от КСО вещото лице е изчислило, че среднодневният осигурителен доход на Пилашева за периода април - септември 2006 г. е в размер на 9,13 лв., от които 90 % са 8,21 лв. Съгласно изготвената таблица 1 изтегленото обезщетение е в размер на 2964 лв., а полагащото й се такова е в размер на 1789,78 лв. Установената разлика, която подлежи на възстановяване в резултат на неправилно изплатеното парично обезщетение е в размер на 1174,22 лв. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КСО вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират ведно със законната лихва, като такава е начислена, поради което правилно е определена подлежащата на възстановяване сума в общ размер на 2038,61 лв., представляващи 1174 лв. - главница и 864,61 лв. - лихва. Неоснователно в касационната жалба се развиват съображения за недължимост на определените суми, тъй като щетата е настъпила по вина на административния орган, който е следвало да извърши проверка при подаването на данните за осигуреното лице. Разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО, предвиждаща съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 да се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, е в сила от 1.01.2007 г. До този момент проверката относно правилността на декларираните обстоятелства се е извършвала по реда на чл. 107 от КСО чрез контрол, извършван от контролните органи на НОИ. След този момент се прилага Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (обн. ДВ, бр. 1/2007 г., в сила от 1.01.2007 г.), като съгласно § 2, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ПЗР на тази Наредба паричните обезщетения и помощи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от КСО, на едноличните търговци, които нямат наети на работа лица, и на лицата, които се осигуряват чрез осигурителни каси, се изплащат по досегашния ред. Според чл. 40, ал. 3 от КСО в относимата редакция на текста паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощите и другите обезщетения по държавното обществено осигуряване се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения. Подадената от едноличния търговец документация е била с невярно отразена информация, което обстоятелство е установено при направената ревизионна проверка, довела и до съставяне на ревизионен акт за начет. След като погрешно осигурителят е удостоверил базисния период по чл. 41, ал. 1 от КСО, то той носи отговорност за неправилно извършените плащания от бюджета на ДОО и следва да възстанови неоснователно получените суми от осигуреното лице. По изложените съображения и след проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено от ответника искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящият състав приема, че то следва да се уважи само в частта, в която се претендират разноски за касационната инстанция. С обжалваното решение административният съд е осъдил едноличния търговец да заплати на ТП на НОИ - Хасково сума в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, т. е. претенцията за заплащане на разноски, направени пред първата инстанция е уважена. Предвид изложеното ЕТ "Перун - Красимира Пилашева" следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за тази инстанция в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,