Определение № 696 от 24.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 140/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В., с адрес в гр. София, срещу определение № 7925/07.06.2024 г. постановено по адм. дело № 3033/2024 г. по описа на Административен съд - София – град /АССГ/, с което е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба – кметът на Столична община – район „Красно село“, чрез процесуален представител в писмен отговор излага становище за неоснователност на същата и иска да бъде отхвърлена, респективно обжалваното определение – оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна. АССГ, за да постанови обжалваното определение, е посочил, че с разпореждане от 01.04.2024 г. е оставил жалбата без движение с указания за отстраняване на нередовности, като съобщението е връчено чрез залепване и на 28.05.2024 г. е изтекъл срока по чл.137, ал.3 АПК, а на 04.06.2024 г. по чл.18а, ал.9 АПК за отстраняване на нередовностите, без същите да са отстранени, поради което е налице хипотезата на чл.158, ал.3 АПК. На л.32 от първоинстанционното производство е депозирана молба от В., с отбелязване от съда за пощенско клеймо от 04.06.2024 г. и приложен плик от същата дата. Молбата е докладвана след постановяване на определението на докладчика. Към молбата са представени доказателства за заплатена държавна такса по 5 дела, изброени в платежното нареждане, включително и процесното, в общ размер на 50 лева, с което е отстранена нередовността - липса на доказателства за заплатена държавна такса от 10 лева и е представен препис от жалбата. В. е изложил и становище по останалите въпроси, указани в разпореждането за оставяне на жалбата му без движение, но те са са свързани с допустимостта на жалбата, а не с нейната редовност - а именно срочността й и защо счита, че обжалваното решение по ЗДОИ има характер на отказ. Същите нямат отношение към прекратителното основание на чл.158, ал.3 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани при преценка правилността на определението. Предвид изложеното определението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство следва да се произнесе АССГ на основание чл.226, ал.3 АПК вр.чл.236 АПК, като вземе предвид и крайния резултат по спора в първата инстанция. Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение