Определение № 827 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Д. М., срещу въззивно решение от 16.06.2011 г. по гр. дело № 8597/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 04.03.2010 г. по гр.дело №21656/2009 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора за признаване за установено, че Д. П. К. дължи сумите 6 972.79 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия за периода 01.02.2002 г. – 30.04.2008 г. и 1 324.53 лв. – обезщетение за забава за периода 01.04.2002 г. – 28.11.2008 г.. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото ищецът не е доказал ответницата да е била собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния топлоснабден апартамент за исковия период, поради което тя не е потребител на топлинна енергия. Ответницата по касационната жалба Д. П. К., [населено място], оспорва жалбата. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за приложението на §1, т.42 от ДР на ЗЕ относно това кой е потребител на енергия за битови нужди. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На жалбоподателя следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 165.95 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.