Определение № 3243 от 17.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 197/2025 г.

Постъпило е съобщение - вх. № 13374/16.07.2025г. - от ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд, че по описа на същия е висящо изп. дело № 20248380406520, с взискател К. Н. Х. и длъжник „БТВ Медиа Груп„ ЕАД, с изпълнително основание постановеното въззивно решение по гр.д.№ 2032/2024 г. на Апелативен съд – София. Претендира се налагане на запор върху вземането на „БТВ Медиа Груп„ ЕАД от внесената от дружеството, в обезпечение на подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение, парична гаранция от 8 150,16 лева, с цел бъдещо удовлетворяване на взискателя в изпълнителното производство, предвид недопуснатото касационно обжалване с определение № 1943/24.06.2025г. по т.д.№ 197/2025 г. на І т.о. на ВКС. съгласно съобразителната част към т. 2 на ТР № 6/23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Постъпила е и молба от ищеца – взискател по изпълнителното дело К. Х. – вх. № 16844/17.09.2025г., с искане за превеждане сумата от паричната гаранция по сметка на ЧСИ Милен Бъзински, за удовлетворяване вземането му в изпълнителното производство. Постъпило е истановище от длъжника „ БТВ Медиа Груп „ЕАД, който не възразява за превеждане на сумата по сметка на частния съдебен изпълнител. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата на К. Х. е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 3513/27.12.2024 г. по ч.т.д.№ 2839/2024 г. на ІІ т.о. на ВКС е спряно изпълнението на въззивно решение № 1203/25.11.2024г. по гр.д.№ 2032/2024 г. на Апелативен съд – София, в частта му, с която „БТВ Медиа Груп„ ЕАД е осъдено да заплати на К. Н. Х. сумата от 6 000 лева, на основание чл. 95 ЗАПСП. Независимо от обезпечения размер, по делото е удостоверено постъпване на сума от 8 150,16 лева по сметка на ВКС за обезпечения, вероятно формирана и от съпътстващи главницата вземания от законна лихва и разноски. Няма данни формираната разлика от надвнесена, спрямо обезпечения интерес, парична гаранция да е възстановена на ответника, а последният не възразява за превеждането на пълния размер по сметка на ЧСИ. С определение № 1943/24.06.2025г. по т.д.№ 197/2025 г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съвпадащите волеизявления на ищеца, ЧСИ Бъзински, пред който е образувано изпълнителното производство за удовлетворяване вземането на К. Х. и длъжника, който не противопоставя межодувременно извършено удовлетворяване на взискателя, предпоставят основателност на молбата, доколкото предназначението на паричната гаранция е именно удовлетворяване на ищеца, в случай на позитивен за същия изход от касационното обжалване. Съдът няма качеството на трето задължено лице, по смисъла на чл.508 ГПК, по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция – т.2 на ТР № 6/23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС: нему не могат да бъдат противопоставени правните последици на наложен от ЧСИ запор върху сумата от парична гаранция, още по-малко сам съдът да наложи такава обезпечителна мярка, каквото е отправеното от ЧСИ Бъзински неоснователно искане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение