Определение № 4758 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3093/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Неделчев от гр. Варна срещу определение № 1286 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1101/2022 г. на Административен съд – Варна, с което не е уважена молбата му за предоставяне на правна помощ за приподписване от адвокат по реда на чл. 212, ал. 2 от АПК на подадената от Неделчев частна жалба срещу определение № 2832 от 05.10.2022 г. Според частния жалбоподател определението е недопустимо, а в условията на алтернативност – неправилно. Иска се обезсилване на обжалваното определение или неговата отмяна, като му се отпусне правна помощ за приподписване по чл. 212, ал. 2 от АПК. Твърди, че по дела по Закона за защита на личните данни, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, процесуалното представителство, защита и съдействие е в размер на 900 лева, която сума е непосилна за него. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Н. Неделчев е оспорил определение № 2832 от 05.10.2022 г. по адм. дело № 1101/2022 г. на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № ППН-01-567/2021 от 26.04.2022 г. на Комисията за защита на личните данни и производството по делото е прекратено. Неделчев е внесъл 30 лева държавна такса за образуване на касационното производство. С разпореждане № 10525 от 21.12.2023 г. съдията-докладчик по адм. дело № 1101/2022 г. е оставил без движение частната жалба и е указал на жалбоподателя да предостави приподписана от адвокат жалбата с приложено пълномощно. Неделчев е представил молба за правна помощ за приподписване на частната жалба, като е приложил: декларация, от която се установява, че не е семеен, няма трудови възнаграждения, получил е 351 лв. през месец ноември 2023 г., от които на 07.11.2023 г. – 276 лв. пенсия от НОИ – Варна и на 15.11.2023 г. – 75 лв. финансова подкрепа по чл. 70, ал. 2 от ЗХУ, не притежава недвижими имоти, вписан е като собственик на лек автомобил Рено Меган Сивик със застрохователна стойност 500 лв., който е продаден, но не е прехвърлен в КАТ; експертно решение № 1212/110/15.06.2021 г. на ТЕЛК, видно от което на Неделчев му е определена 50 % трайно намалена работоспособност до 01.03.2024 г.; разпореждане [номер] с нечетливо изписана дата от ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Варна, видно от което му е отпусната лична инвалидна пенсия със срок до 01.03.2024 г. в размер на 170.00 лева. С разпореждане № 357 от 11.01.2024 г. на съдията-докладчик по адм. дело № 1101/2022 г. на Административен съд – Варна, молбата на Неделчев за предоставяне на правна помощ с цел приподписване от адвокат на подадената от него частна жалба, е оставена без разглеждане. С определение № 1132 от 31.01.2024 г. по адм. дело № 805/2024 г. по описа на Върховния административен съд е отменено разпореждане № 357 от 11.01.2024 г. по адм. дело № 1101/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, като делото е върнато на същия съд за произнасяне по същество по подадената молба за правна помощ. С оспореното пред настоящата инстанция определение, първоинстанционният съд е приел, че молбата е неоснователна. Позовал се е на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПП, според която по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Изложил е, че дължимото за приподписване адвокатско възнаграждение не е в размер на 1000 лева, както неоснователно се изтъква в молбата от Неделчев, поради което размерът на редовно получаваните от него доходи разкрива наличието на достатъчно средства за предоставяне на правна помощ и молба е оставена без уважение. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. От представените пред Административен съд – Варна доказателства се установява, че към датата на подаване на молбата за правна помощ Неделчев не работи на трудов договор, несемеен е, няма сключен граждански брак и деца, като получава само пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 170 лева и добавки по ЗХУ в размер на 75 лева, не притежава недвижим имот, води се собственик на лек автомобил със застрахователна стойност 500 лева, който е продаден, но не е прехвърлена собствеността в КАТ, притежава ЕР на ТЕЛК с установена 50 % трайно намалена работоспособност. Следователно Неделчев е безработен, без трудови доходи, само с месечни доходи от инвалидната пенсия и добавки и е с намалена работоспособност. Анализът на горните обстоятелства обосновава извод, че Неделчев не разполага с достатъчно средства за ангажиране на адвокат за приподписване на частната жалба, обосноваваща искането му за допускане на правна помощ. С оглед изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да му се предостави исканата правна помощ. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,