Определение № 4260 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3735/2022 г.

ВКСII гражданско отделение22.11.2022 г.докладчик Камелия Маринова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 14601 от 30.06.2022 г. на Л. Г. И., подадена чрез пълномощника адв. Г. Д., против определение № 1276 от 16.05.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1369 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Г. И., подадена чрез пълномощника адв. Г. Д., против определение № 1276 от 16.05.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1369 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 2211 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд и вместо това е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените от Л. Г. И. искове с правно основание чл. 42 ЗН и по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20217810400035 по описа на ЧСИ Г. Д. по отношение на следните имоти: АПАРТАМЕНТ № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес съгласно кадастралната схема: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3; АПАРТАМЕНТ № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес съгласно кадастралната схема: [населено място], район С., [улица], [жилищен адрес]; МАГАЗИН № * /югозападния/, разположен на първия етаж на сградата, състоящ се от две търговски зали, гараж – склад, преддверие, санитарен възел и склад, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес съгласно кадастралната схема – [населено място], район С., [улица]; АПАРТАМЕНТ № * на две нива, разположен на първо подпокривно ниво и на второ подпокривно ниво, във вх. Б на жилищната част на комплекса, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес съгласно кадастралната схема – [населено място], район К. село, [улица], вх. Б, ет. 11, заедно с принадлежащото на апартамента ПАРКОМЯСТО *; КАФЕ - СЛАДКАРНИЦА, разположена на партерния етаж на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес съгласно кадастралната схема – [населено място], район „К. село“, [улица], ет. 1; КАФЕ - АПЕРИТИВ, разположено на партерния етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес съгласно кадастралната схема – [населено място], [улица]; ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица]; ЮГОЗАПАДНО АТЕЛИЕ, разположено на третия етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес съгласно кадастралната схема – [населено място], район В., [улица], ет. 3 и е обезсилена, издадената на 15.07.2021 г., обезпечителна заповед в полза на Л. Г. И.. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Обединена българска банка“ АД, чрез пълномощника адв. В. Г.. Поддържа се, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, евентуално, че определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, както и, че не са налице основания за допускането му до касационна проверка. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК И. В. И. е депозирал молба, в която е завил, че не се противопоставя възраженията на насрещната страна против атакуваното определение да бъдат разгледани. Касационният съдебен състав констатира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определенията на съда по обезпечение на иска (чл. 390 и чл. 396, ал. 1 ГПК), както и тези за отмяна на обезпечителните мерки (чл. 402, ал. 2 ГПК) подлежат на двуинстанционно разглеждане. Изключение от този принцип е въведено с разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК (ред. ДВ бр. 100/21.12.2010 г.), съгласно която на касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение. В случая не е налице предвидената в чл. 396, ал. 2 ГПК хипотеза. От друга страна, не се касае и за определение, което попада в лимитативно изброените в чл. 274, ал. 3 ГПК - определението за допускане на обезпечение има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието на такова, като същото важи и за определението за отмяна на обезпечението. Предвид изложеното атакуваното определение не подлежи на касационен контрол, а атакуваното определение на Софийски апелативен съд е влязло в сила с постановяването му. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

9