Решение № 7644 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. И. Й. с [ЕГН] и с адрес в гр. Велико Търново, [улица], срещу Решение № 1781 от 16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 8623 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е отхвърлена жалбата на Й. против Решение № Ж-628 от 31.07.2024 г. на Комисия по енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисия/та) и жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на ответния административен орган 100, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отмяната на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт и връщане на административната преписка на КЕВР за ново произнасяне. Алтернативно иска отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Претендира присъждане на държавна такса, както и на адвокатско възнаграждение в полза на представляващия я адвокат за оказана в хипотезата на чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) в настоящото производство безплатна адвокатска помощ. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – КЕВР, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, но е представил писмени бележки. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Електроразпределение Север“ АД със седалище и адрес на управление във Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав преценява касационната жалба като допустима. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна-адресат на обжалваното решение, за която то е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството по адм. дело № 8623/2024 г. по описа Административния съд София-град е образувано по жалба на П. И. Й. против Решение № Ж – 628 от 31.07.2024 г. на КЕВР, с която, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба на Й. срещу „Електроразпределение Север“ АД, вх. № Е-13-273-65 от 15.05.2024 г. по описа на КЕВР. Административното производство е започнало по жалба, вх. № Е-13-273-65/15.05.2024 г., на П. Й. срещу „Електроразпределение Север“, с която жалбоподателката възразила срещу определените условия в Становище за присъединяване, издадено от „Електроразпределение Север“ АД, изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г., относно условията за присъединяване на временен преместваем обект „каравана", разположен в недвижим имот с идентификатор 10447.140.80 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново. Съдът е установил, че по искане на жалбоподателката, „Електроразпределение Север“ АД издало Становище за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа по чл. 56 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г. за обект „каравана“, предвиден за поставяне в местност Дервеня, гр. Велико Търново, в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10447.140.80. Установил е също, че с процесното становище се предвижда електрозахранването на имота да се осъществи чрез подмяна на съществуваща разпределителна кабелна касета тип ШК, част от мрежа ниско напрежение (НН) към ТП „Панайот Хитов” Велико Търново, с подходяща разпределителна кабелна касета тип ШК; монтаж на електромерно табло до югозападната граница на имота на клиента, с лице към път, на място, удобно за обслужване; изграждане на кабелна линия НН от новомонтираната разпределителна кабелна касета тип ШК до северната граница на ПИ с идентификатор 10447.506.126, до новомонтираното електромерно табло до югозападната граница на имота на клиента, вкл. монтаж на средство за търговско измерване в електромерното табло. На 28.02.2024 г. Й. подала до „Електроразпределение Север“ АД искане за сключване на договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, рег. № 6787923 от 28.02.2024 г. за обект „преместваемо съоръжение -каравана“, предвиден за поставяне в ПИ с идентификатор 10447.140.80 – л. 65-68 от първоинстанционното дело. Във връзка с това искане, от страна на електроразпределителното дружество е изготвен проект на Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, изх. № ПУПРОК-6475-ДПРОК-898/13.03.2024 г. – л. 56-63. С писмо, изх. № 6787923/14.03.2024 г., на жалбоподателката е предоставена информация за изготвения договор и дължимата сума за плащане за извършените от електроразпределителното дружество разходи за изграждане на присъединителните съоръжения – 18 319, 21 лв. На 18.03.2024 г. адв. Владова, в качеството й на пълномощник на Й., подала молба, вх. № 6809026/18.03.2024 г. по описа на „Електроразпределение Север“ АД (л. 54-55, пак там) за предоставяне на проекто-сметната документация за сумата на разходите в размер на 18 319, 21 лв., с оглед запознаване и даване на становище. Отправила също искане за предоставяне на проекта на договор. С писмо, изх. № 6809026/11.04.2024 г. (л. 52-53, пак там) е предоставена таблица със сумите за строително-монтажните дейности, материали и за строителните документи, относими към изпълнението на предложения проект на договора за присъединяване. На 17.04.2024 г. на електронния адрес на електроразпределителното дружество адв. Владова подала повторна молба с искане за предоставяне на изготвения проект на Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, изх. № ПУПРОК-6475-ДПРОК-898/13.03.2024 г. – л. 51, пак там. Във връзка с образуваното пред КЕВР по жалбата на П. Й. административно производство, Комисията е изискала информация от Община Велико Търново (писмо, изх. № Е-13-273-65/03.06.2024 г. – л. 36, пак там) попада ли в територията на регулационните линии (строителните граници) на населеното място временно преместваем обект „каравана", предвиден за поставяне в местност Дервеня, гр. Велико Търново, ПИ 10447.140.80. С писмо, вх. № Е-13-273-65/26.06.2024 г. (л. 35, пак там) кметът на Община Велико Търново е уведомил КЕВР, че процесният имот се намира извън строителните и регулационните граници на гр. Велико Търново, определени с действащите за територията на града устройствени планове. При така установената фактическа обстановка, административният съд е преценил допустимост, но неоснователност на подадената от Й. първоинстанционна жалба. Приел е, че оспореното Решение № Ж-628 от 31.07.2024 г. на КЕВР е издадено от компетентен по смисъла на ЗЕ орган, в установената от закона писмена форма, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК за съдържание на индивидуален административен акт, издаден в писмена форма и при постановяването му не са допуснати административнопроизводствени нарушения от категорията на съществените. Счел е, че оспореният акт е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби – Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6/ Наредба/та), отм. с ДВ, бр. 28 от 02.04.2024 г., в сила от 02.04.2024 г. Тълкувал е нормите на чл. 117, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ, както и на чл. 4, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от Наредба № 6. Приел е за установено въз основа на писмо от Община Велико Търново, вх. № Е-13-273-65/26.06.2024 г., че ПИ с идентификатор 10447.140.80 попада извън регулационните линии на гр. Велико Търново. Мотивирал се е, че, след като имотът, в който ще бъде поставен преместваемият обект се намира на територия, която е извън регулацията на гр. Велико Търново, цената за присъединяване на този обект е правилно определена от КЕВР, съгласно нормата на чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, по силата на която цената за присъединяване на крайни клиенти в територии извън регулация на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. Отхвърлил е оплакването на жалбоподателката, че ПИ с идентификатор 10447.140.80 се намира в територия в регулационните линии на гр. Велико Търново и като такъв за него е неприложим режимът на чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Преценил е, че представените от нея в този смисъл писмени доказателства не доказват твърдението й. На следващо място съдът е обсъдил Становище на „Електроразпределение Север“ АД за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа по чл. 56 ЗУТ, изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г. Приел е, че същото е издадено по реда и условията на Наредба № 6. Отчел е обстоятелството, че предложеният от електроразпределителното дружество проект на Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, изх. № ПУПРОК-6475-ДПРОК-898/13.03.2024 г. не е подписан от Й.. Посочил е, че, обекти на клиенти на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор, като присъединяваният обект трябва да отговаря на техническите изисквания на Наредбата и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 ЗЕ. По тези съображения, съдът е постановил обжалваното решение. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е събрал в цялост административната преписка, образувана във връзка с оспореното решение на КЕВР. Съгласно чл. 152, ал. 2 АПК в относимата редакция на разпоредбата, административният орган, издал обжалвания индивидуален административен акт е длъжен да изпрати на съда освен жалбата и заверено копие от цялата преписка по издаването на акта. В конкретния случай това изискване нe е спазено, тъй като с административната преписка (изпратена с писмо, вх. № 25615 от 29.08.2024 г. по описа на Административния съд София-град) не са представени всички документи, на които административният орган се е позовал в мотивите на своето решение. Липсва и основният акт - оспореното от Й. Становище за присъединяване, издадено от „Електроразпределение Север“ АД, изх. № ПУПРОК-6475/23.01.2024 г., чието съдържание е от съществено значение за изясняване на спора. Съдът е обсъдил съдържанието на това становище в решението си, без то да се намира по делото. По делото липсва и жалбата, по която е образувано производството пред КЕВР. В оспореното решение на КЕВР, жалбата е индеведуализирана с входящ номер. По делото на лист 40 -43 ( написани с червен химикал) се намира жалба, адресирана до КЕВР, но върху нея не е написан входящия номер, посочен в решението на КЕВР, а други цифри, поради което за касационната инстанция не е ясно, дали това именно е жалбата, по която КЕВР се е произнесла. Не са представени и други документи, който съдът е обсъждал при установяване на фактическата обстановка: писмо, изх. № 6787923/14.03.2024 г., за което компетентният административен орган и съдът сочат, че предоставя информация на жалбоподателката за изготвения проект на Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, изх. № ПУПРОК-6475-ДПРОК-898/13.03.2024 г., както и за сумата на разходите за изграждане на присъединителните съоръжения; Решение № Ж-7/04.01.2024 г. на КЕВР; първоначално подаденото от Й. искане за присъединяване и издадено в този смисъл Становище от електроразпределителното дружество, изх. № ПУПРОК-6475/28.07.2023 година. Съдът следи служебно за цялостното комплектоване на административната преписка, по която е издаден оспореният административен акт. Ако констатира, че тя е непълна, е длъжен да изиска служебно неприложените доказателства по нея – чл. 152, ал. 5 АПК. В случая такава констатация не е извършена, съответно съдът не е изпълнил посоченото задължение и не е указал на административния орган да представи липсващите от преписката документи, с което е допуснал нарушение и на чл. 171, ал. 5 АПК. По този начин, в нарушение и на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, съдът се е произнесъл при несъбрана в цялост административна преписка по издаване на спорния акт, което е довело до необоснованост на фактическите му констатации, респективно до необоснованост на формираните правни изводи. В административното правосъдие, по общото правило на чл. 143, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 ГПК, приложими в това производство по силата на чл. 144 АПК, съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка по казуса, т.е. да изясни същността на възникналото между страните административно правоотношение и релевантните за спора обстоятелства. Това налага съдът да се запознае със съдържанието на образуваната при административния орган преписка, мотивирала съответното властническо волеизявление, обективирано в оспорения административен акт. Проверка на фактическите основания, послужили за издаването на спорното Решение № Ж-628/31.07.2024 г. на КЕВР, решаващият състав на Административния съд София-град не е извършил. Вместо това, както сочи и касационната жалбоподателка, е преповторил фактическите констатации на Комисията. Допуснатото нарушение от административния съд е основание за отмяна на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд София-град, при което съдът преди да се произнесе по жалбата, събере по делото цялата административна преписка, образувана във връзка с оспореното решение на КЕВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия