Решение № 6977 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1498/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. М. Д., чрез процесуален представител, против Решение №1837 от 12.11.2025г., постановено по адм.д. №391/2024г. от Административен съд-Перник /АС-Перник/, с което е отхвърлена жалбата на Д. против отказ за включване на землището на [населено място] в обхвата на необлагодетелствани планински райони, обективиран в писмо №94-474/18.05.2022г. на министъра на земеделието. Касаторът твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът – министъра на земеделието и храните, чрез процесуални представители оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмено становище. Моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС - Перник е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По отношение спазването на материалния закон, съдът съобразно анализ на заключенията на вещите лица по единична съдебно-геодезическа експертиза по адм.д.№241/2022г. на АС-Перник, назначените по делото две тройни съдебно - геодезически експертизи, и на осн. доказателствата по делото е достигнал до извод, че землището на [населено място] не покрива нито един от показателите, съдържащи се в разпоредбата на чл.3 от Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват /Наредбата/. Решението е правилно. При правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка настоящият състав споделя извода на АС-Перник, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. В конкретния казус след иницииране на административното производство от АО са извършени действия по установяване на факти, изискуеми по чл.3 вр. чл.2 от Наредбата относно землището на процесното населено място във вр. с възприетите от законодателя критерии и показатели в чл.3, ал.1 от Наредбата, включително извършена теренна проверка на място от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията, в присъствието на земеделските стопани и представители на лицензирани фирми за геодезическо заснемане, извършили паралелни измервания. На осн. извършените теренни измервания, цифров модел DEM (4х4) и топографски теренни карти на терена с мащаб 1:25000 е установена средна надморска височина от 684.199м. на землището на [населено място]. Спорът по делото е относно приложението на материалния закон предвид подаденото на 06.03.2020г. от Б. Д. заявление до министерство на земеделието и храните, относно включване на землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 57964 в Приложение №1 към чл.3, ал.3 от Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. В случая първоинстанционния съд е спазил указанията дадени с Решение №7359 от 13.06.2024г. на ВАС по а.д.№10173/2023г., като с определение от 09.07.2024г. е назначил тричленна съдебно-техническа експертиза (въпреки че задача на вещите лица по т.5 е следвало да бъде изключена, защото касае правен въпрос) и по делото в хипотезата на чл.201 ГПК вр. чл.144 АПК е прието оспорено от ответната страна заключение (вх.№2411 от 08.10.2025г.) на ВЛ Якимова, Христова и Чемширов. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, формиран след съвкупен анализ на приетите по делото доказателства и при прилагане разпоредбата на чл.202 ГПК вр чл.144 АПК относно заключението на вещите лица по тричленната експертиза, че землището на [населено място] не отговаря на условията на планински район, по критерия за среден наклон минимум 20%, както и не е налице средна надморска височина минимум 500м. в комбинация от среден наклон на терена минимум 15%, съответно не е изпълнен критерия по чл.3, ал.2 от Наредбата, при установен процент обща граница с планински землища 50.05%. Правилно съдът е приложил разпоредбата на §2 ДР на Наредбата относно възприетия от законодателя метод на изчисление, като е кредитирал получената стойност за следна надморска височина, която е под изискуемия минимум 700 м - резултат, получен при спазване изискванията на цитираната разпоредба. Установените по делото и релевантни за спора факти относно липсата на предвидените критерии и показатели, предвидени в действащата материалноправна уредба за определяне на необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват- чл.2 и чл.3 от Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват вр. чл.12, ал.6 ЗПЗП не са оборени с допустимите доказателствени средства по делото. Предвид изложеното, в съответствие с приложимите материалноправни норми е заключението на първостепенния съд, че землището на [населено място] не покрива критериите и показателите, съдържащи се в разпоредбата на чл.3 от Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Доводите в касационната жалба се основават на факти, установени от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, но при възприетото процесуално поведение от касатора в производството пред първоинстанционния съд, и приетото като неоспорено от жалбоподателя пред първоинстанционния съд заключение на ВЛ, правните изводи са единствено в правомощието на съда, а не на изготвилите заключението вещи лица, чиято задача се изчерпа с изясняване на въпроси от технически характер, свързан със специалните им знания (чл.195 ГПК), а тези правните изводи на съда в конкретния случай са законосъобразни. В тази връзка както се отбеляза по-горе включването на правния въпрос №5 в задачата на вещите лица по тричленната експертиза е било недопустимо. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е мотивирано и същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС–Перник е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и при спазване указанията дадени с Решение №7359 от 13.06.2024г. на ВАС по а.д.№10173/2023г. е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. относимите факти в приетото по делото заключение на ВЛ по назначената тричленна съдебно-техническа експертиза и е предоставил на страните възможност да ангажират доказателства съобразно тяхната процесуална активност. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,