Определение № 7548 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6242/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Началник на Затвора Стара Загора, чрез юрисконсулт С. Стоянова против Определение №2003 от 04.05.2026г. по административно дело №485/26 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Ответната страна по тази частна жалба – М. Г. Х., редовно уведомен, не изразява становище по нейната допустимост и основателност. С Определение №2003 от 04.05.2026г. по административно дело №485/26 г. по описа на Административен съд Стара Загора е спряно производството по частно касационно административно дело №485/2026 год. по описа на Административен съд Стара Загора до приключване на производството по тълкувателно дело №1/2025 год. по описа на ВАС на Република България. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Определение №2003 от 04.05.2026г. по административно дело №485/26 г. по описа на Административен съд Стара Загора е спряно производството по частно касационно административно дело №485/2026 год. по описа на Административен съд Стара Загора до приключване на производството по тълкувателно дело №1/2025 год. по описа на ВАС на Република България с въпрос на тълкуване: Подлежи на обжалване пред Административен съд по местоизпълнение на наказанието заповедта на органа по изпълнение на наказанието, с което се налага дисциплинарно наказание, различно от изолиране в наказателна килия. Според административният съд поставеният въпрос има пряко отношение към правилното тълкуване на приложимата за спора по частно касационно административно дело №485/2026 год. правна норма, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.154а, ал.1, т.7 от АПК до разрешаването му от Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело №1/2025 год. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. За да бъде спряно производството по реда на чл. 154а, ал. 1, т. 7 АПК, е необходимо да има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато тълкувателното дело има за предмет конкретен въпрос, от който зависи правилното разрешение по спряното дело. Съществено за преценката в случая е дали повдигнатият с тълкувателното дело въпрос е преюдициален за изхода на спора по спряното дело. Видно от съдържанието на жалбата, по която е било образувано адм. дело № 485/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора със Заповед №112-10-68#1/27.02.2026 год. издадена от Началника на Затвора Стара Загора на Х. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“, като заповедта е връчена на Х. на 02.03.2026 год. видно от отбелязването в заповедта. М. Г. Х. е обжалвал заповедта пред директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на основание чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС и със Заповед №Л-10-31#1/12.03.2026 год. на Главния директор на ГДИН, е отхвърлена жалбата му и е потвърдена Заповед №112-10-68#1/27.02.2026 год. на Началника на Затвора Стара Загора. Жалбоподателят се е възползвал от възможността да обжалва заповедта пред директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ и с това според административния съд възможностите и редът за оспорване на заповедта на началника на Затвора Стара Загора е изчерпан. Доколкото обаче, е налице противоречива съдебна практика, дали след като заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е обжалвано пред горестоящия административен орган, дали се изчерпва възможността за обжалване на наказанието, или е налице и процесуално възможност за оспорване по съдебен ред и с оглед на образуваното тълкувателно дело №1/2025 год. по описа на ВАС на Република България, с въпрос на тълкуване: Подлежи на обжалване пред Административен съд по местоизпълнение на наказанието заповедта на органа по изпълнение на наказанието, с което се налага дисциплинарно наказание, различно от изолиране в наказателна килия, то е прието,че искането за спиране е основателно. Правилно Административен съд-Стара Загора е приел, че от изходът от образуваното и неприключило към момента тълк. дело № 1/2025 г. на по описа на ВАС на Република България е релевантен за разрешаване на спорния въпрос по адм.дело №485/2026г. В тази насока фактическата и правна обстановка по адм. дело № 485/2026 г. по описа на Административен съд-Стара Загора е идентична с хипотезата, в която е възникнала противоречивата практика по въпрос на тълкуване: Подлежи на обжалване пред Административен съд по местоизпълнение на наказанието заповедта на органа по изпълнение на наказанието, с което се налага дисциплинарно наказание, различно от изолиране в наказателна килия, то основателно е прието,че искането за спиране е основателно. По изложените съображения атакуваното определение следва да се остави в сила като правилно. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав,