Определение № 7569 от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6634/2025 г.

ВАСШесто отделение08.07.2025 г.докладчик Николай Ангелов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Определение № 340 от 25.02.2025г. по адм.дело № 23/2025г. на Административен съд Търговище. ВРЪЩА делото на Административен съд Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване мотивите на настоящото определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частнa жалбa от Кметството на [населено място],представлявано от кмета К. В. К. и Инициативен комитет [населено място],представляван от председателя Й. Х. П. и членовете В. И. П.,Т. П. П.,Ц. С. Х.,Т. П. Г.-всички с адрес [населено място], подадена чрез адвокат Т. Димова – ПлАК против Определение № 340 от 25.02.2025г. по адм.дело № 23/2025г. на Административен съд Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата им против решение по ОВОС № ПН-1-2/2024 на Директора на РИОСВ Плевен,постановено на 16.12.2024г за одобряване осъществяването на ИП за Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище „Гечовското“ в землището на [населено място] и производството по делото е прекратено,поради липсата на правен интерес от оспорването. В частната жалба се претендира неправилност на оспорения акт, като се твърди противоречието му с материалния закон и по специално с правилата на АПК. Излагат се обстойни доводи, че оспорения пред Административен съд Търговище акт на Директора на РИОСВ – Плевен, се явява неблагоприятен такъв за частните жалбоподатели, ,като непосредствено засяга техни законни права и интереси. Ответникът в настоящото и главното производство- Директор на РИОСВ Плевен не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а оспореното с нея определение следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на оспорване пред Административен съд Търговище е решение по ОВОС № ПН-1-2/2024 на Директора на РИОСВ Плевен,постановено на 16.12.2024г за одобряване осъществяването на ИП за Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище „Гечовското“ в землището на [населено място]. В съпроводителното писмо на основание чл.152 ал.3 АПК административният орган е посочил списък на страните в производството по издаване на административния акт,в който фигурира и Кметството на [населено място].С разпореждане от 13.01.2025г АС-Търговище е оставил жалбата на Кметството [населено място] и Й. П. в качеството му на председател на Инициативен комитет [населено място] без движение да заплащане на дължимата държавна такса,посочване на трите имена и адреси за призоваване на страните в производството,посочване на обжалвания административен акт,както и в какво се състои отправеното до съда искане,както и до обосноваване на правен интерес от оспорването. С молба от 27.01.2025г Председателя на ИК Й. Х. П. представил копие на нотариален акт за собственост ,вносна бележка за държавна такса,както и посочил обжалвания акт и в какво се състои неговата незаконосъобразност.В молбата си/ стр.49/ посочил трите имена и адреси на членовете на инициативния комитет,които всички живеят в [населено място]..На същата дата/ стр.52/ идентична молба депозирал и К. В. К. в качеството му на Кмет на Кметството [населено място].Всички са обосновали правния си интерес с обстоятелството,че жевеят в [населено място] и се засягат техни права с одобряването на инвестиционното предложение за добив на кариерни материали от землище в съседното [населено място]. По подробни доводи в тази насока са развити и в молбите на частните жалбоподатели от 20.02.2025г,към последната от която е представен и протокола от учредителното събрание на Инициативния комитет [населено място] за защита на граждански права и интереси против осъществяване на ИП за Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище „Гечовското“ в землището на [населено място]. За да постанови определението си за оставяне на жалбите без разглеждане и прекрати производството по делото,съставът на АС-Търговище е приел,че инвестиционното предложение не засяга правата и законните интереси на Кметството [населено място],тъй като находището обект на ИП се намира в землището на друго село- [населено място].По отношение на жалбата на инициативния комитет е посочено,че единствено за Й. П. е представен нотариален акт,удостоверяващ собственост в [населено място],докато за другите участници в комитета,не се установява да имат имоти в землище „Гечовското“ [населено място],а отделно от това Инициативния комитет не е бил страна в административното производство. За настоящият тричленен съдебен състав на Върховен административен съд е безспорна пряката приложимост на разпоредбата на чл. 9, §2 от Орхуската конвенция, предоставяща право на „заинтересованата общественост“ за участие в съдебното оспорване на всички решения в процедурата по ОВОС. Съгласно член 9, § 2 от Конвенцията, всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес, или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6, според които обществеността участва при вземане на решения, респективно в процедурата по тяхното обжалване, за разрешаване на дейностите, изброени в Анекс I. Анализът на цитираната разпоредба, сочи на извод, че независимо от вида на акта, след като същият е издаден в процедура по ОВОС, заинтересованата общественост следва да бъде допусната до участие в процедурата на всеки от нейните етапи, както чрез предоставяне на достъп до информация, така и чрез осигуряване на възможност за участие в производствата по съдебно оспорване на тези актове. Тук правото на оспорване следва да се разбира не само в тесния му смисъл на лично иницииране на съдебно обжалване срещу тези актове, но и в смисъл на участие, като подпомагаща органа страна при издадени актове, с резултат благоприятен за тази заинтересована общественост. Последният извод произтича от прокламираното с Конвенцията право на заинтересована общественост да участва в процедурата по ОВОС на всички нейни етапи. Последният извод е в унисон и с развитието на обществените отношения и с предоставената с нормата на чл. 147 от АПК възможност страни в производството по оспорване на индивидуални административни актове да бъдат лицата,за които актът създава неблагоприятни правни последици. В конкретната хипотеза, с оглед предмета на делото, правото на участие на „заинтересованата общественост“ произтича от разпоредбата на чл. 9, § 2 от Орхуската конвенция, във връзка с чл. 1, §2, б. ‚“д“ от Директива 2011/92/ ЕС на Европейския Парламент и на съвета от 13 декември 2011г. Последното според настоящия състав не е обвързано с доказване качеството на организация по смисъла на §1, т.2 от ДР на АПК или на сдружение под формата на местна гражданска инициатива по смисъла на чл. 46 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/. В този смисъл правноорганизационната форма на този инициативен комитет се явява ирелевантна за преценка наличие качеството на „заинтересована общественост“ на членуващите в него лица. Безспорно всички частни жалбоподатели -физически лица притежават качеството „общественост“ по смисъла на Орхуската конвенция, съгласно легалното определение на това понятие дадено в чл. 2, т. 4 от Конвенцията. Последното определя като общественост едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи. Дали същите имат качеството „заинтересована общественост“ по смисъла на чл. 9, §2 от Конвенцията, следва да се изхожда от доказателствата по делото. От последните безспорно е видно, че всички жалбоподатели са жители на населеното място,през инфраструктурата на което ще преминават МПС с товароносимост над 10 тона/ос с готовата продукция от кариерата в землището на [населено място], на което се намира инвестиционното предложение на „АСС Инженеринг“ ЕООД за „ ИП за Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище „Гечовското“ в землището на [населено място] “. Жалбоподателите физически лица, безспорно са членове на местен инициативен комитет /последният без самостоятелна правосубектност, с оглед реда по който е основан/, създаден с цел защита на гражданските права и интереси против осъществяване на ИП за Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище „Гечовското“ в землището на [населено място]. Така предприетата гражданска инициатива, част от която са жалбоподателите физически лица и местоживеенето на всички тях, води на извод за наличие на заинтересованост от страна на същите по отношение на дейността залегнала в инвестиционното намерение на „АСС Инженеринг“ ЕООД. В този смисъл е даденото в чл. 1,§2, б. „д“ от Директива 2011/92/ ЕС на Европейския Парламент и на съвета от 13 декември 2011г. определение за „заинтересована общественост“, а именно означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или се интересува от процедурите за вземане на решения в областта на околна среда, посочени в член 2, параграф 2. Настоящият съдебен състав намира, че цитираните по -горе разпоредби от Орхуската конвенция и Директива 2011/92/ ЕС безспорно бранят интересите на тази общественост, към която принадлеждат и жалбоподателите физически лица. Последните имат характер на „заинтересована общественост“ и следва да разполагат с прокламираните с Конвенцията и Директивата права по отношение на тази общественост. Различния правен извод, до който е достигнал първоинстанционният съ,д в оспореното пред настоящата инстанция определение, е в разрез с нормите на ЕС и практиката на СЕС по сходни случай обективирана в решения на СЕС по дела С 212-21, С-223/21, С-664-15, С863-19. От друга страна в рамките на административното производство като страна е конституирано Кметството на [населено място],представлявано от кмета К. В. К..Административният орган -Директора на РИОСВ Плевен е преценил,че в производството по издаване на акта се засягат права и законни интереси на Кметството и съгласно чл.15 от АПК го е конституирал като страна в производството,като в последствие на асн.чл.152 ал.3 АПК го е посочил в списък като страна в административното производство,на което актът е редовно съобщен с право да бъде оспорен пред съд.Съгласно чл.147 ал.1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. След като от одобреното инвестиционно предложение става ясно,че населеното място,през инфраструктурата на което ще преминават МПС с товароносимост над 10 тона/ос с готовата продукция от кариерата в землището на [населено място], на което се намира инвестиционното предложение на „АСС Инженеринг“ ЕООД за „ ИП за Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище „Гечовското“ в землището на [населено място] “ е [населено място],не би могло да се отрече правния интерес на Кметството на [населено място] да защити правата си в съдебното производство по оспорване на издадения акт по ОВОС.Имплицитно,че са засегнати правата и законните интереси на жителите на [населено място] се установява и от съдържанието на решение № 2996/17.03.2016г на ВАС по адм. дело №8294/2015г,приложено по административната преписка. Предвид изложеното настоящият тричленен касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение приема, че частните жалбоподатели разполагат, на самостоятелно правно основание, с процесуална възможност за участие в процесното производство при прякото приложение на цитираните в настоящото изложение разпоредби на Орхуската конвенция. Ето защо като е оставил без разгреждане жалбата на Кметството на [населено място],представлявано от кмета К. В. К. и Инициативен комитет [населено място],представляван от председателя Й. Х. П. и членовете В. И. П.,Т. П. П.,Ц. С. Х.,Т. П. Г.-всички с адрес [населено място],против решение по ОВОС № ПН-1-2/2024 на Директора на РИОСВ Плевен,постановено на 16.12.2024г за одобряване осъществяването на ИП за Добив и първична преработка на варовици за строителни материали от находище „Гечовското“ в землището на [населено място] и прекратил производството по делото Административен съд Търговище е постановил своя акт при неправилно приложение на материалния закон, и същият следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на производството по делото на Административен съд Търговище при съобразяване мотивите на настоящото определение и конституиране на жалбоподателките като заинтересовани страни в главното производство. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

11