Определение № 10479 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8814/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), подадена чрез процесуален представител, срещу протоколно определение от 09.05.2024 г., по кнахд № 486/2024 г. на Административен съд Варна. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – „РИВИ“ ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор до съда, представя становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срок. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че касационната жалба е подадена от лице, което не е било страна в производството пред районния съд, чието решение се обжалва. Районният съд е конституирал като ответник по делото директора на Национално ТОЛ управление към АПИ и е постановил решението си спрямо този ответник. В действителност Агенция „Пътна инфраструктура“, подала касационната жалба, не е била страна в производството пред районния съд, поради което няма право на касационна жалба като страна - чл. 210, ал. 1 АПК. Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка, относима към възникването и съществуването на процесуалното право на жалба на подателя, която принадлежи на страната в съдебното производство, за която решението е неблагоприятно - чл. 210, ал. 1 АПК. Право на касационна жалба обаче имат и лицата, спрямо които решението има сила, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото - чл. 210, ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания и Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 4 ЗАНН е учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4. В случая обжалваният акт пред районния съд е по 58д, т. 4 ЗАНН – електронен фиш. Затова и учреждението, чийто орган е издал електронния фиш, и което не е било конституирано, но е следвало да бъде конституирано като страна в производството пред районния съд, има право на касационна жалба срещу постановеното съдебно решение във връзка с издаден от негов орган акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН. Именно лишаването от възможност за участие в производството е в основата на признатата легитимация по чл. 210, ал. 2 АПК (в този смисъл Определение № 3905 от 29.03.2017 г. по адм. дело № 3452/2017 г., петчленен състав на ВАС, Определение № 3208 от 18.03.2024 г. по адм. дело № 2550/2024 г. на ВАС, VII о. и Определение № 3485 от 21.03.2024 г. по адм. дело № 2553/2024 г. на ВАС, VII о.). Възприемането на изложената теза не крие опасност за безсрочно оспорване на решенията на районните съдилища, доколкото съгласно чл. 211, ал. 3 АПК лицата по чл. 210, ал. 2 АПК могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд