Решение № 256 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 157/2009 г.

Решение № 256 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 157/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. "Ф" със седалище гр. В. срещу решение № 165 от 3.06.2005 г. по в. гр. д. № 215/05 г. на В. окръжен съд, поправено с решение № 219 от 20.11.2008 г. по същото дело. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответникът по касация В. Б. В. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в жалбата доводи, намира: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 269 от 17.02.2005 г. по гр. д. № 69/05 г. на В. районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед № 1 от 07.01.2005 г. на управителя на Е. "Ф", с която на основание чл. 325, т. 1 КТ е прекратено трудово правоотношение с В. Б. В. и същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност "митнически посредник". За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че В. В. е отправил писмено уведомление до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т. 2 КТ - поради неплащане на трудовото възнаграждение, но не е дал съгласие за прекратяването му на посоченото в заповедта основание. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. За да е осъществен фактическия състав на чл. 325, т. 1 КТ е необходимо да е налице писмено съгласие на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяването му. Предложението може да изхожда както от работника, така и от работодателя. Страната, към която е отправено, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми насрещната страна в 7-дневен срок от получаването му. Приема се, че работодателят може да отправи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и чрез издаване на самата заповед. В такъв случай то се счита прието, ако работникът подпише заповедта без възражения. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че в случая липсва писмено изразено съгласие на служителя В. за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 325, т. 1 КТ. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на същия по пощата и не носи неговия подпис. Обстоятелството, че ищецът е получил лично и срещу подпис трудовата си книжка, не замества липсващото му съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът