Решение № 933 от 10.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2008 г.

Решение № 933 от 10.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Б. П. и В. К. П., и двамата от София, приподписана от адвокат М., срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 28.III.2008 г. по в. гр. д. № 1332/2004 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския РС от 29.ХII.2003 г. по гр. д. № 5907/2002 г., с което са отхвърлени предявените от Б. и В. П. и срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху 8.383 % ид. части от УПИ пл. № 536 кв. 145 по плана на София, местност "Л.", с площ по скица 21218 кв. м, и 8.383 % ид. части от УПИ пл. № 535, кв. 145 по плана на София, местност "Л.", с площ по скица 5916 кв. м. В касационната жалба са изложени съображения за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил нотариалният акт от 14.VIII.2000 г., с който ищците установяват част от правата си. Неправилно е приетото, че прехвърлителят по акта не е бил собственик - това качество е установено от нотариуса и дори от заповедта за деактуване на имота, а и вещно-транслативния ефект на сделката е налице. С експертиза е установен и начинът на национализиране на имотите. При несъгласие на съда с експертизата, той би могъл да постави допълнителни задачи. Описаните в експертизата актове за държавна собственост, нотариалният акт и експертното заключение установяват, че от СД "Б. Прошекови" са били одържавени по ЗНЧИМП процесните имоти. По делото ищците многократно поставяли въпросът за представяне от ответника на документи, в т. ч. и за собственост, но тъй като това не било сторено, следва да се приложи санкцията по чл. 128, ал. 2 от ГПК (отм.). Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 197/9.III.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпросите 1. Допустимо ли е установяването на право на собственост по реституция не само с нотариален акта, а и с други доказателства - с експертиза, с която е констатирано, че по А. от 1951 г. е бил одържавен по ЗНЧИМП недвижим имот, бивша собственост на Държавна пивоварна, в който акт на ръка е добавено, че предприятието е бивша собственост на СД "Б. П.", и че с А. от 1952 г. на същото основание е одържавен бивш имот на това дружество, със заявление на членовете на СД за размера на дяловете им и със заповедта от 1997 г. за деактуването на имотите, който въпрос е решен в противоречие с практиката, обективирана в решения по гр. д. № 944/1994 г. на ВС, III ГО, решение по гр. д. № 418/2001 г. на ВКС IV ГО, решение на ВКС IV Б ГО по гр. д. № 2055/2005 г. и т. 1 и т. 3 от ТР № 6/2005 г., 2. Произвела ли е вещно-правен ефект сделката по нотариалния акт от 2000 г., дори и неин предмет да е чужд имот, разрешението на който въпрос от въззивния съд противоречи на приетото в решение на ВКС I ТО по гр. д. № 154/2007 г., 3. Неизясняване от въззивния съд на предмета на делото чрез задължителен доклад по чл. 108 от ГПК (отм.), което противоречи на съдебната практика, обективирана в решения на ВКС II ГО по гр. д. № 567/2003 г. и решение на ВКС II ГО по гр. д. № 634/2003 г. Ответникът по касационната жалба Държавата не е заявил становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на IV ГО, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: За да постанови решението, СГС е приел, че не е установено по делото ищците да са собственици на част от процесните имоти по реституция като наследници на чл. на събирателно дружество "Б. Прошекови" - М. П. - и правна сделка. Не е доказано това дружество да е притежавало имотите и от него те да са одържавени. Заповедта на кмета на С. община № РД-57-810/11.ХI.1997 г. за деактуването им няма правопораждащо действие и не установява право на собственост на СД. В допълнителното заключение на в. л. Г. се обсъжда акт за държавна собственост, издаден при одържавяването на имотите, който не е представен по делото, поради което заключението в тази му част не е извод, резултат от прилагане на специалните му технически знания, а анализ на документ от гледна точка на правно съдържание, което е недопустимо, тъй като само съдът е компетентен въз основа на представените доказателства да установи извършено ли е одържавяване, от кой правен субект и с какъв предмет. Предметът на правната сделка, извършена през 2000 г., с която братът на ищеца е продал на него и на съпругата му - ищца своята наследствена част от процесните имоти, която се твърди като придобивно основание, също са права, които прехвърлителят придобил в качеството си на наследник на съдружник в СД "Б. Прошекови". Продавачът се е легитимирал като собственик по реституция по З. със заповедта на кмета от 1997 г., която не създава права, нито установява такива, с оглед на което от продажбата не е настъпил вещно-прехвърлителен ефект. В изпълнение на задължението си да провери валидността и допустимостта на въззивното решение, ВКС на РБ намира, че то е постановено при нередовна искова молба. Ищците Б. Б. П. и В. Кр. П. твърдят в исковата си молба и в допълнителна молба от 28.ХI.2002 г., че са собственици на общо 8.38 % ид. части от процесните имоти - ищецът на 4.19 % ид. части по силата на реституция по З. като наследник на бивш чл. на бившето дружество "Б. Прошекови" М. С. П., а двамата ищци при условията на СИО - чрез правна сделка - покупко-продажба на 4.19 ид. части от другия наследник на М. П. - С. Б. Пипев, предмет на нот. акт № 134/2000 г. В исковата молба и в течение на производството по делото ищците не са посочили основанието за правото на собственост на СД "Б. Прошекови", респективно и на праводателката М. П., т. е. те не са посочили конкретните факти, на които основават претенциите си, което е задължително с оглед правото на защита на ответника и определяне предмета и пределите на правораздавателната власт на съда. Твърдения в тази насока /чрез посочване на нотариални актове, описани в нот. акт № 134/2000 г./ те са изложили за първи път в писмените си бележки, депозирани пред СГС на 21.III.2008 г., т. е. след приключване на устните състезания пред въззивния съд. Въззивният съд е следвало, но не е констатирал и не е отстранил тази нередовност на исковата молба чрез даването на указания на ищците, при което постановеното от него решение е недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 във вр. с чл. 293, ал. 4 от ГПК то следва да бъде обезсилено, като делото се върне на същия за ново разглеждане от друг негов състав след отстраняване на нередовността. С оглед недопустимостта на атакуваното решение касационен контрол на същото по същество не може да бъде извършен, поради което е безпредметно произнасянето и по релевираните като основание за допускане на касационно обжалване въпроси. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,