Определение № 1467 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. К. Т., със съдебен адрес в гр. Варна, срещу определение от 04.11.2024 година по адм.дело №8368/2024 година на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 6598/25.06.2024 г., постановено по административно дело №293/2024 г. по описа на Административен съд /АС/ – Варна и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон по вътрешната и по общностната юрисдикция и при допуснати съществени процесуални нарушения, иска отмяната му, връщане на делото на друг състав на ВАС за произнасяне по същество, с указания за прилагане на закона и присъждане на разноски в частното производство. Ответникът по частна жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Варна, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила и присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за извършени действия по процесуално представителство в това и в предходното съдебно производство. Частната жалби е допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ВАС, шесто отделение, е изложил мотиви, че оспореното от касатора решение на АС – Варна е с позитивен характер за М. Т., понеже с него по негова жалба, е отменено атакуваното от същия решение на директора на ТП на НОИ – гр. Варна №2153 -03- 186/ 22.12.2023 г. /номерът съгласно решението на АС и решението на директора на ТП на НОИ/ и преписката е върната на административния орган за издаване на нов акт по заявлението на М. Т. от 30.03.2021 г., като са присъдени и разноски на Т.. С оглед изложеното тричленният състав на ВАС е приел, че касаторът няма правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Определението е правилно. Обосновани са констатациите на съда, че с обжалваното пред него решение на АС – Варна изцяло е отменен оспорения пред АС – Варна индивидуален административен акт по жалба на Т. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Тоест не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационната жалба – съдебното решение да е неблагоприятно за страната по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Твърдението на Т., че мотивите не са изцяло благоприятни за него, не води до извод за допустимост на касационната жалба. Това е така, защото силата на пресъдено нещо на решението след влизането му в сила е ограничена само до диспозитива. В този смисъл е и теорията / Българско процесуално право 2000 г., професор Живко Сталев, л.352 - 353/, която допуска изключения само при определени възражения в исковото производство, какъвто не е настоящият казус. След като мотивите на влязлото в сила решение не се ползват от сила на пресъдено нещо, то и при преценка дали невлязлото в сила решение е благоприятно за страната, следва да се отчита само диспозитивът на решението. Предвид спецификата на административното производство пред органите на НОИ, след отмяната на акта преписката е върната за ново произнасяне на органа, след което ще бъде издаден нов индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по общия ред, при което може да се упражни правото на защита на Т.. Нещо повече – в мотивите, които Т. иска да оспори, на л.306, стр.2 от делото, е посочено, че положението на Т. не може да бъде влошавано при новото произнасяне от административния орган. Доколкото процесуалният ред, по който се разглеждат делата в страните – членки на ЕС, зависи изцяло от национално – правните норми, позоваването на правото на ЕС е неотносимо към процедурите, след като същите осигуряват правото на оспорване на новия акт, който ще бъде издаден от административния орган. Не е нарушено и правото на справедлив съдебен процес, тъй като по недопустимата касационна жалба на Т. дори е било образувано производство пред касационната инстанция и съдът, преди да постанови определението си, се е запознал с мотивите на касационната жалба относно правния интерес на касатора. Повече процесуални гаранции за даване на възможност за мотивиране на допустимостта на касационната жалба и преценката на допустимостта не биха могли да бъдат изисквани от съда. Предвид изложеното определението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на частния жалбоподател. Искането на ответника по частна жалба за разноски за предходната съдебна инстанция е недопустимо, доколкото същият не е искал допълване на определението в частта за разноските, нито го е обжалвал в тази част. За настоящата съдебна инстанция на ТП на НОИ – Варна следва да се присъдят 100 лева юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от Т.. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия