Определение № 86 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4073/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. И. Н. чрез неговия пълномощник адв. Г. Г. срещу определение № 12 112 от 17.05.2019 г. по в.гр.д. № 9113/2017 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение молбата на Р. Н. за изменение на постановеното по делото решение № 1646 от 07.03.2019 г. в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че неправилно с постановеното по делото решение е осъден на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 2 679.83 лв., представляваща дължима от жалбоподателката А. Н. държавна такса за въззивно обжалване, тъй като съделител не може да бъде освободен по реда на чл. 83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса, дължима съгласно чл. 355 ГПК върху стойността на неговия дял. За държавната такса, определена при извършване на делбата, не може да се прави преценка за наличие на предпоставки по чл. 83, ал.2 ГПК. Счита също, че в делбеното производство, което е уредено от закона като особено исково производство, държавната такса не се събира предварително, а се определя с решението по извършване на делбата, тъй като се определя на база стойността на дяловете. В отговор на частната жалба ответникът по касация А. И. Н. изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по в.гр.д. № 9113/2017 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по въззивна жалба, подадена от А. И. Н. срещу решение № ІІ-63-298 от 02.04.2014 г. по гр.д. № 41620/2011 г. на Софийски районен съд, постановено във втората на фаза на делбата. С разпореждане от 12.06.2014 г. на Софийски районен съд жалбоподактелката е освободена на основание чл. 83, ал.2 ГПК държавна такса и при образуване на делото във въззивната инстанция такава не е била внесена. С решение № 1№ 1646 от 07.03.2019 г. по в.гр.д. № 9113/2017 г. на Софийски градски съд първоинстанционното решение е отменено и е постановено ново по същество на спора, с което на основание чл. 349, ал.2 ГПК в допуснатият до делба на недвижим имот е възложен на жалбоподателката А. Н.. С въззивното решение съдът е осъдил съделителя Р. Н. да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 355 ГПК държавна такса върху стойността на своя дал в размер на 4 462 лв./ 4% върху 111 500 лв./, както и на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 2 679.83 лв., представляваща дължимата държавна такса за въззивно обжалване. С обжалваното определение е оставил без уважение искането на съделителя Р. Н. за изменение на решението в частта за разноските. По отношение на сумата 2 679.83 лв. е приел, че тя се дължи от съделителя на основание чл. 78, ал.6 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в полза на жалбоподателката, която е освободена от държавна такса. По отношение на сумата 4 462 лв. е посочил е, че в тежест на жалбоподателя не е възложена дължимата съгласно чл. 355 ГПК от жалбоподателката А. Н. държавна такса, в какъвто смисъл са били доводите в молбата по чл. 248 ГПК. Сумата е присъдена в полза на съда на основание чл. 355 ГПК съобразно стойността на дела на жалбоподателя в съсобствеността. Обжалваното определение е правилно. При обжалване на решение по извършване на делбата жалбоподателят дължи заплащане на държавна такса в размер на 2% от стойността на своя дял, съгласно чл. 8 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По аргумент от чл. 73, чл.261, т.4 и чл. 284, ал.3, т.4 ГПК тази такса се внася предварително и изпълнението на това изискване е условие за редовност на въззивната/ касационната жалба. В общия случай, когато държавната такса е внесена от жалбоподателя при образуване на съответното производство, и бъде постановено решение в негова полза, тя се заплаща на жалбоподателя от ответната страна по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК. Отговорността за разноски в случаите, когато жалбоподател е лице, освободено от внасяне на държавна такса или разноски, е регламентирана в чл. 78, ал.6 ГПК - дължимата държавна такса се присъжда не на страната, а в полза на съда, и се заплаща от насрещната страна, за която решението е неблагоприятно. В т. 9 от постановление № 7/ 73 г. на ВС са дадени разяснения в смисъл, че държавната такса за ликвидиране на съсобствеността се разпределя между съделителите съобразно стойността на дяловете им, но когато разноските са направени по повдигнати правни въпроси по реда на обжалването относно избрания способ за ликвидиране на съсобствеността или по сметките, деловодните разноски се присъждат по общите правила, уредени в чл. 64 ГПК /отм/, сега чл. 78 от действащия ГПК. Обжалваното определение е в съответствие с тази задължителна съдебна практика. Некоректно е твърдението, че въззивният съд е възложил върху жалбоподателя държавната такса, дължима съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса при прекратяване на съсобствеността от съделителката А. Н., тъй като същото не се подкрепя от съдържанието на въззивното решение. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът