Определение № 375 от 31.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4501/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 1056 от 02.04.2013 г. по ч. гр. д. № 551/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 10.01.2013 г. по гр. д. № 19446/2010 г. на РС-Пловдив, с което е спряно производството по делото на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Касационният довод е за необоснованост на извода за наличие на основание за спиране на производството по делото. Касационната проверка на определението се иска да бъде допуснната по разрешения с него процесуален въпрос дали установителен иск за собственост на недвижим имот, предявен срещу търговско дружество срещу което е открито производство по несъстоятелност, е основание по чл. 637 ТЗ за спиране на производството по вещния иск. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Касаторът е предявил установителен иск за собственост на идеални части от три недвижими имота срещу [фирма], [населено място]. По искане на ответника, поради открита процедура за обявяването му в несъстоятелност, което установява с представено решение от 03.07.12 г. по дело по несъстоятелност № 709/11 г. на Пловдивски окръжен съд, Пловдивски районен съд е намерил, че е налице основание по чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране на производството по делото, с предмет установителен иск за собственост на недвижими имоти. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното. Незаконосъобразен е изводът на съда, че искът за собственост се включва в категория имуществени граждански искове по смисъла на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и е разрешен в противоречие с формираната практика по него, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационна проверка на определението. По разрешения процесуален въпрос: Със спирането по чл. 637, ал. 1 ТЗ се цели вземането, предмет на делото, да бъде признато (предявено и прието или отхвърлено) в производството по несъстоятелност, по друга облекчена процедура. Това следва и от смисъла на разпоредбите на чл. 637, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, които уреждат условията, при които спряното по ал. 1 производство се прекратява - ако вземането бъде прието от синдика и включено в одобрения от съда списък на приети вземания по чл. 692 ТЗ, или се възобновява - ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ, или ако е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по чл. 692, ал. 3 ТЗ от друг конкуриращ кредитор с прието вземане. От смисъла на посочените разпоредби следва извода, че подлежат на спиране имуществените граждански и търговски дела, които имат за предмет вземания (притезателни права и то парични), които могат да бъдат предявени по реда на чл. 685 ТЗ и обратно не подлежат на спиране имуществените граждански и търговски дела, които нямат за предмет вземания, които е възможно да бъдат предявени по реда на чл. 685 и сл. ТЗ. Такива са дела образувани по конститутивни искове, с които се предявяват преобразуващи (потестативни) права, такива са делата по установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост, както и делата образувани по искове за прогласяване на нищожност, тъй като права от такъв характер не могат да бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелност. По съществото на жалбата: С определението, предмет на обжалване, съдът е спрял производство по вещен установителен иск за собственост, което право не може да бъде защитено, чрез предявяване на вземането направо пред синдика. Определението е постановено при неправилно прилагане на закона, което е основание да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения установителен иск за собственост на недвижим имот. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.