Решение № 2245 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора против решение № 1654/24.04.2025 г. постановено по адм. дело № 53/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”– Стара Загора, потвърдена с решение №24-РД06-0004 от 13.01.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, с която считано от 01.08.2024 г. е прекратена месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ за М. М. С.. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето. Прави искане касационният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Шумен. Ответникът по касация М. С. оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отменил по оспорване на С. Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”– Стара Загора, потвърдена с решение №24-РД06-0004 от 13.01.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, с която считано от 01.08.2024 г. е прекратена месечната му финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ. С обжалваната заповед на основание чл. 66, ал. 5, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за хората с уврежданията административният орган е прекратил месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ на лицето. Месечната финансова подкрепа е отпусната на С. въз основа на ЕР на ТЕЛК №91518 от заседание №41 от 27.02.2024 г. на I състав на ТЕЛК при „УМБАЛ проф., д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, с което на жалбоподателя е определен процент на вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност /ТНР/ от 66% с дата на инвалидизиране- 28.03.2023 г. и срок на определения процент ТНР – 01.02.2025 г. Междувременно Експертното решение на ТЕЛК № 91518/ 27.02.2024 г. е обжалвано от страна на лицето и с ЕР №91385 от заседание №117 от 12.07.2024 г., постановено от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, то е отменено и върнато на ТЕЛК за извършване на ново освидетелстване. Отмененото ЕР на ТЕЛК е основание за издаване на заповед №ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024 г. на директора на ДСП-Стара Загора, който на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от 19.03.2024 г., е прекратил считано от 01.08.2024 г. отпуснатата месечна финансова подкрепа на С.. С ново ЕР № 95846 от заседание №223/ 18.12.2024 г. на I състав на ТЕЛК при „УМБАЛ проф., д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, постановено в изпълнение на ЕР № 91385 от 12.07.2024 г. на НЕЛК, е извършено ново освидетелстване на лицето, като е определен процент ТНР - 73%, с посочена дата на инвалидизиране - 28.03.2023 г. и срок на определения процент ТНР – 01.12.2025 г. В тази връзка със заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/5764/ФП от 13.01.2025 г. на директора на ДСП-Стара Загора на С. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. в размер на 15 на сто от линията на бедност или 95.70 лв. Първоинстанционният съд е приел оспорената заповед като издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискуемите се съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За да отмени Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СТ/1990/ФП от 12.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”– Стара Загора, с която считано от 01.08.2024 г. е прекратена месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ, първоинстанционният съд счел, че след като Експертното решение на ТЕЛК № 91518/ 27.02.2024 г. е отменено с ЕР №91385 от заседание №117 от 12.07.2024 г., постановено от НЕЛК и е върнато на ТЕЛК за извършване на ново освидетелстване, то не е налице промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта по см. на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ. Налице е висящо административно производство по определяне процент ТНР за лицето. Първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, съгласно който обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. С оглед на извършения анализ на приложимите правни норми съдът е отменил заповед за прекратена месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Правилно съдът е приел, че до окончателно приключване на производството по преосвидетелстване на лицето и определяне на процент ТНР, следва да се прилагат правата придобити от лицето до окончателно произнасяне на административния орган. В тази връзка е приложимата законова разпоредба на чл.112,ал.9 от ЗЗ, на която съдът се е позовал. Нормата е приета в защита на лицата, които са придобили права макар и в по-малък обем, какъвто е настоящият случай и тези техни права са законово защитени до окончателно влизане в сила на нов административен акт. С постановяване на нов административен акт тези права могат да бъдат прекратени, ако лицето вече не отговаря на законовите изисквания за упражняването им или да бъдат разширени, при промяна на обстоятелствата, както е в настоящия случай чрез повишаване на процента ТНР на лицето при преосвидетелстване. След като при промяна на процента трайно намалена работоспособност след с ЕР на НЕЛК с ново ЕР № 95846 от заседание №223/ 18.12.2024 г. на I състав на ТЕЛК при „УМБАЛ проф., д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора, което е постановено в изпълнение на ЕР № 91385 от 12.07.2024 г. на НЕЛК и е определен по-висок процент ТНР - 73%, лицето продължава да отговаря на критериите по чл. 70, т. 1 от ЗХУ за получаване на месечна финансова подкрепа. Неоснователно е в хода на произнасяне на административния орган и съда, това лице да е лишено от предходно получаваната финансова подкрепа. При тази законова регламентация изведените от съда изводи се явяват правилни, а твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от ЗЗ - неоснователни. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното,съдът