Определение № 709 от 01.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6630/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Г. срещу определение на Варненски окръжен съд от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 1323/ 2013 г. С него е постановено връщането на касационна жалба вх.№ 21714/ 10.07.2013 г., подадена от И. Г. Г. срещу решение по същото дело, поради просрочие. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като срокът за обжалване на въззивното решение тече от датата на връчването му на страната, съгласно чл.283 ГПК. Доколкото препис от решението той е получил на 11.06.2013 г., подадената на 10.07.2013 г. касационна жалба, според касатора, не е просрочена и не подлежи на връщане. Поради това моли обжалваният акт, в който е направен обратния извод, да бъде отменен. Ответната страна, С. на г. в Б., не взема становище по частната жалба. Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Делото е образувано по искова молба на И. Г. срещу С. на г. в Б., предявени са искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди извършването му длъжност. Съгласно чл.310 ал.1 т.1 ГПК, исковете са разгледани по правилата на глава ХХV ГПК. Първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени, е потвърдено от Варненски окръжен съд с решение № 1173 от 04.06.2013 г. по гр.д.№ 1323/ 2013 г. Въззивният съд е посочил в него, че то подлежи на обжалване в месечен срок, считано от 04.06.2013 г., като в съдебното заседание, в което е даден ход по същество, съдът изрично е съобщил на страните при условията на чл.315 ГПК, че решението ще бъде обявено на 04.06.2013 г. Препис от това решение касаторът е получил на 11.06.2013 г., а подадената на 10.07.2013 г. касационна жалба въззивният съд е счел за просрочена и е постановил връщането й с обжалваното в настоящето производство определение. Частната жалба срещу този акт е неоснователна, защото срокът за обжалване на решение, постановено по реда на глава ХХV ГПК, тече не от датата на връчване на препис от решението, а от датата, на която решението е обявено (чл.315 ал.2 ГПК). Обратното може да се приеме само в случай, че съдът не е спазил датата, на която предварително е съобщил на страните, съгласно чл.315 ГПК, че ще обяви решението си или ако погрешно в самото решение е указан различен, по-дълъг, срок за обжалване (в този смисъл задължителното тълкуване, дадено в ТР № 12/ 11.03.2013 г. по тълк.д.№ 12/ 2012 г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай съдът е обявил на страните, че ще постанови решението на 04.06.2013 г., обявил го е на тази дата и в самото решение е посочено, че то подлежи на обжалване в месечен срок от 04.06.2013 г. Моментът, в който препис от това решение е връчен на страните, е ирелевантен по отношение на началото на течението на срока за обжалване (съгласно указанията в цитираното ТР 12/ 11.03.2013 г.), така че постъпилата след 04.07.2013 г. жалба се явява просрочена и подлежи на връщане. Същите изводи са направени в обжалвания акт, поради което той е законосъобразен и следва да бъде потвърден. По изложените съображения Върховният касационен съд