Определение № 177 от 02.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 906/2009 г.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. А. Г. против определение № 855 от 26.11.2009 г. по ч.т.д. № 607/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което се потвърждава определение № 2* от 01.07.2009 г. по гр.д. № 700/2009 на Казанлъшкия районен съд,. С това определение съдът е прекратил производството по делото, образувано по иск на настоящата жалбоподателка срещу “”В и К” Е. с правно основание чл.424 ГПК за установяване недължимостта на сумата 707.62 лв. по издадения в полза на ответника изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК. В частната касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение, като към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съобразно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но независимо от нейната редовност, същата е процесуално недопустима, тъй като с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК са изключени от касационно обжалване определенията на въззивните съдилища с обжалваем интерес до 1 000 лв., която хипотеза е налице в разглеждания случай. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение