Решение № 244 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2010 г.

Решение № 244 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Д., В. В. Д., В. В. Д. и Г. Ж. В. С. и по касационна жалба на Х. С. М. и А. С. К. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 13.04.2010 г. по гр. д. № 1999/2009 г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение като неоснователна молба за допълване на решение и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предмета на спора, очертан с решение № 938/9.07.2008 г. по гр. д. № 4134/2007 г. на II ГО на ВКС. С определение № 118/8.02.2011 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за пределите на задължителния характер на решенията на ВКС, с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд, но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен. Касаторите-ищци поддържат, че обжалваното решение е неправилно, като излагат съображения, че мотивите на ВКС, с които делото е върнато на първоинстанционния съд не се ползуват със сила на пресъдено нещо, а са израз на становището на ВКС за наличие на предпоставки за произнасяне по молбата от 18.03.1998 г., което обаче е формирано без по делото да са били налични доказателства, че по исковата молба от 18.03.1998 г. има образувано и висящо производство. Поддържат, че доколкото е установено наличие на висящо производство по гр. д. № 16496/2002 г. на СРС, 47 състав, образувано по искова молба вх. № 3907/18.03.1998 г., то по отношение на А. М. и Х. М. всяко едно производство, а оттам и съдебно решение би било недопустимо. С оглед на това излагат съображения, че производството по делото следва да бъде прекратено, като претендират присъждане на направените по делото разноски. Касаторите-ответници поддържат, че обжалваното решение е неправилно. Излагат съображения, че след като делото е било върнато на първоинстанционния съд от тричленен състав на ВКС, но без да е бил отменян акт на първоинстанционния или въззивния съд, първоинстанционния съд следва да се произнесе дали претенцията е допустима и едва след това да преценява нейната основателност, като при липса на постановен предходен съдебен акт ВКС не би могъл да задължи първоинстанционния съд да се произнесе без да обсъди допустимостта и редовността на претенцията, която е послужила за връщане на делото. Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. М. н. ф. и С. о. не изразяват становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение на въззивния съд е обезсилено допълнително решение от 22.12.2008 г. по гр. д. № 1822/1993 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, с което искането за допълване на решението от 21.01.2002 г. по същото дело е оставено без уважение и делото е върнато на СРС за произнасяне по предмета на спора, очертан с решение № 938 от 9.07.2008 г. по гр. д. № 4134/2007 г. на II ГО на ВКС. Прието е, че производството, по което е постановено допълнителното решение на СРС, 39 състав е образувано по решение на ВКС № 938/9.07.2008 г. по гр. д. № 4134/2007 г., с което ВКС е очертал предмета /рамките/ на спора, по който е следвало да се произнесе СРС, а съгласно чл. 218з, ал. 1,предл. 3 ГПК (отм.) указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. В случая е прието, че вместо да разгледа по същество основанието за нищожност, за което му е указано по обвързващ начин, че е предмет на спора, първоинстанционният съд е обсъждал дали са налице предпоставките за допълване на решението и е приел, че не са, обратно на приетото по обвързващ СРС начин от ВКС. Прието е, че е налице произнасяне извън предмета на спора, което е недопустимо. В производството по чл. 288 ГПК е прието, че е налице необходимост от тълкуване на характера на указанията, дадени от ВКС при връщане на делото на първоинстанционен или въззивен съд, но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен. По поставения въпрос за пределите на задължителния характер на дадените от ВКС указания в подобна хипотеза настоящият състав приема следното: По смисъла на чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато след като решението му е било отменено като неправилно, респ. е било обезсилено като недопустимо или прогласено за нищожно. Указанията касаят новото разглеждане на делото в отменената, респ. обезсилена част. Когато обаче ВКС е приел, че в една част касационната жалба представлява молба за допълване на решението на първоинстанционния или въззивния съд, по която съответно ВКС не е компетентен да се произнесе, задължителни за съда, на когото делото е върнато, са само указанията за реда, по който следва да бъде разгледано искането, в случая чл. 193 ГПК (отм.). В такава хипотеза дори ВКС да е изразил становище по спорния предмет и да е приел, че са налице предпоставки за допълване на решението, това негово становище не представлява указания по смисъла на чл. 218з, ал. 1 ГПК (отм.) и не обвързва съда, на когото делото е било изпратено за произнасяне. Извършеното от ВКС съдопроизводствено действие в случая се изразява само в администриране на делото за допълване на решението до компетентния съд, включващо задължителни указания за необходимостта от произнасяне по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), но не и задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при постановяването на съдебния акт. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. Производството по гр. д. № 1822/1993 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав е образувано по предявен от П. М. Д., В. В. Д., В. В. Д. и М. С., заместена в производството от своя наследник по закон Г. Ж. В. С. срещу Ц. Х., С. о. и М. н. ф. иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ, като с молба от 7.10.1996 г. са уточнени нарушенията на нормативни актове, за които се поддържа, че обуславят основателността на предявения иск. С последваща молба от 23.03.1998 г. е въведено ново основание за нищожност, като е посочено също така, че приобретателката Ц. М. е била в брак към момента на закупуването на имота, съпругът й е починал и неговите наследници Х. С. М. и А. С. М. също са надлежни ответници по иска, като срещу тях е предявен иск в отделно производство с искова молба от 18.03.1998 г. С решение от 21.01.2002 г. по гр. д. № 1822/1993 г. по описа на СРС, 39 състав съдът се е произнесъл само по основанията за нищожност, въведени с молбата от 7.10.1996 г. по отношение и на тримата ответници, като е приел, че не следва да се произнася по посоченото в молбата от 23.03.1998 г. ново основание. Това становище е възприето и от въззивния съд при постановяване на решение по гр. д. № 1875/2002 г. по описа на СГС, ВО, II-В състав-прието е, че основанията за нищожност в молби от 23.03.1998 г. и 13.11.1998 г. не следва да се разглеждат, тъй като представляват не уточнение на иска /след молба от 7.10.1996 г. исковата молба вече е била напълно редовна/, а предявяване на нови искове след изтичане на преклузивния срок. Постановеното от СГС на 10.01.2007 г. въззивно решение по гр. д. № 1875/2002 г. е оставено в сила от II ГО на ВКС с решение № 938/9.07.2008 г., постановено по гр. д. № 4134/2007 г. Делото обаче е върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение по чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) по основанието за нищожност, заявено с искова молба от 18.03.1998 г. Както вече беше отбелязано действието на ВКС по връщане на делото за постановяване на съдебен акт от първоинстанционния съд по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) представлява действие по администриране. Изразените в решение № 938/9.07.2008 г. на II ГО на ВКС по гр. д. № 4134/2007 г. съображения за наличието на предпоставки за допълване на решението не са задължителни за първоинстанционния съд, доколкото предметът на касационно обжалване не включва произнасяне по правилността на вече постановен от първоинстанционния и въззивния съд съдебен акт, с който да е било разгледано по същество искане за допълване на решение. В правомощията на съда, до когото делото е изпратено за произнасяне е да прецени дали са налице предпоставките на чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), включително и с оглед наличието на висящо производство пред 47 състав на СРС по подадената на 18.03.1998 г. искова молба. В производството по настоящето дело не може да бъде извършена преценка за допустимостта на производството по допълване на решението с оглед естеството на съдебния акт, с който съдът се произнася по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.). Предмет на преценката, която съдът следва да извърши е дали е налице непълнота на първоначалното решение. Преценката за наличието на предпоставки за допълване на решението се извършва от първоинстанционния съд, който преценява дали спорният предмет по делото обхваща и искането, по отношение на което се твърди, че липсва произнасяне. Само ако в съдебния акт на въззивния съд е изразено становище, че е налице иск, по който съдът в първоначалното решение не се е произнесъл и е необходимо неговото допълване, касационната инстанция може да извърши преценка и за допустимостта на този иск, вкл. с оглед наличието на друг процес, имащ за предмет същото искане, заявено на същото основание и между същите страни. Преценка за допустимостта на иска може да бъде извършена само ако е прието, че и този иск се включва в спорния предмет по делото. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба срещу решението на СРС, 39 състав, постановено на 22.12.2008 г. по гр. д. № 1822/1993 г. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение