Определение № 68 от 07.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 508/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул инс” АД срещу определение №142 от 16.01.2019 г. по гр.д.№4107/2017 г., на САС, с което е изменено решение №1706 от 07.04.2018 г. по гр.д.№4107/2017 г. на САС в частта за разноските, като е намален поради прекомерност присъденият в полза на ЗД „Бул инс” АД адвокатски хонорар ог 7 200 на 2 436 лв. В жалбата се излагат съображения, че искането по чл.78, ал.5 от ГПК е направено след изтичане на установения процесуален срок, поради което се иска отмяна на определението. Ответната страна по частната жалба – Т. П. П. заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че делото, образувано по иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, не се отличава с особена фактическа и правна сложност, която да обоснове уговаряне на адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ два пъти минимално установения в Наредба №1/2004 г. и предвид осъществените от процесуалния представител на ответното дружество процесуални действия – липса на отговор на въззивната жалба и неявяване за провеждане на съдебно заседание, е достигнал до извод, че уговореното възнаграждение то 72000 лв. с ДДС следва да се намали до сумата от 2 436 лв. с ДДС. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Възражението за прекомерност на уговорения и заплатен от ответното дружество адвокатски хонорар е направено от процесуалния представител на ищцата Т. П. П. в съдебно заседание пред САС от 02.03.2018 г., когато е докладвано и искането за присъждане на тези разноски, като изричното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е отразено в протокола за проведеното съдебно заседание /л.24 от въззивното производство/. С постановеното по делото решение, въззивният съд не се е произнесъл по възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, като с молба по чл.248 от ГПК, ищцата е поискала изменение на решението в частта за присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, по съображения за тяхната прекомерност. С оглед изложеното е очевидно, че възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява своевременно и тъй като делото не се отличава с каквато и да е било фактическа и правна сложност, и предвид извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия, изводът на въззивния съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде споделен изцяло. В този смисъл обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а въпросът дали ищцата дължи каквито и да е било разноски, респективно какъв ще е конкретния размер на тези разноски, ще се реши в касационното производство по т.д.№509/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с оглед изхода на това производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение