Определение № 159 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2012 г.

Производството е по чл. 251 от ГПК. Образувано е по молба на Б. А. Р., подадена чрез процесуалния му представител адв.А. С., с която се иска тълкуване на определение №13/07.01.2013 г. постановено по гр.д.№1332/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 2865/26.04.2012 г. по гр.д.№10075/2011 г. на Софийски градски съд, І бр. въззивен състав. Молителят твърди, че определението, чието тълкуване се иска противоречи на решение № 418/17.07.2009 г. по гр.д.№1091/2008 г. на ВКС,І г.о., както и че прави стеснително тълкуване на това решение, без да са посочени мотиви и основания за това. Намира, че определението се нуждае от тълкуване на причините и основанията, довели до стеснителното тълкуване.Счита, че то е в противоречие с актове на различни по степен съдилища, подробно изброени в молбата. Иска молбата му да бъде уважена и да се тълкува определението в желания от него смисъл. Ответницата по молбата за тълкуване Б. П. Л. ,чрез пълномощника си адв.С. Б. в законовия едноседмичен срок по чл. 251 ал. 3 ГПК представя писмен отговор, с който изразява становище, че молбата за тълкуване е неоснователна.Намира, че определението е ясно както в частта, с която са изложени мотивите, така и в неговия диспозитив.Счита, че с молбата се цели пререшаване на спора. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. преценява, че не е необходимо искането да се разгледа в открито заседание и го разглежда в закрито заседание. По делото съдът констатира следното: Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения, които са неясни и от диспозитива на които е невъзможно да се извлече формираната от съда воля. На тълкуване подлежи диспозитивът на решението, а мотивите могат само да подпомогнат установяването на действителната воля, изразена в съдебния акт, тъй като са указание за нея. В това производство не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно материалното право, предмет на спора, както и доказателства. В разглеждания случай волята на съда, материализирана в диспозитива на определението, е пределно ясно и недвусмислено изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на акта. Молителят е посочил в молбата си, че не е допуснато касационно обжалване на атакуваното от него решение и е цитирал изрично част от мотивите на определението. Следователно съдържанието на постановения съдебен акт му е ясно. В молбата са преповторени част от оплакванията, изложени в касационната жалба,които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство .Не е правено тълкуване или обсъждане на цитираното решение на ВКС, постановено по предходен спор между страните,както твърди молителят.Процесуално недопустимо е това да бъде сторено в производство по допускане на касационно обжалване.Изложените в молбата аргументи всъщност дават израз на несъгласието му с така постановеното определение, с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от него касационна жалба,но това не означава,че същото е неясно. По изложените съображения, В., състав на ІІІ г.о.