Определение № 6005 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4109/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С определение № 2047 от 07.07.2023г., постановено по ч.гр.д. № 2869/2023г. по описа на ВКС, III ГО е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 56/30.06.2023г. постановено по в.т.д. № 85/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 32/07.02.2023г. постановено по т.д. № 163/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443 е осъдено да заплати на „Андес“ ЕООД, ЕИК 147030624 сумата от 166 814.44 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 08.05.2019г. застрахователно събитие – пожар на застраховано имущество в сграда с кад. ид. ................................ /с търговско предназначение/ и с административен адрес: [населено място],[жк], Промишлена зона „Север“, [улица] по клауза А „пожар“ на сключен между страните на 31.01.2019г. застрахователен договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица № 91000000190080 „Индустриален пожар и други щети на имущество/индустриален пожар“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 05.05.2022г. до окончателното плащане. С окончателно определение № 1883/18.04.2024г., постановено по настоящото дело в производство по чл. 288 от ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 56/30.06.2023г. постановено по в.т.д. № 85/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас не е допуснато. На 22.11.2024г. по делото е постъпила молба от „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Д. – касационен жалбоподател и ответник по делото, обективираща искане за освобождаване на внесената от дружеството парична гаранция във връзка с искането за спиране в размер на 166 814.44 лв., която да бъде възстановена по изрично посочена банкова сметка: BG54 STSA 9300 0010 3401 91 с титуляр „Групама Застраховане“ ЕАД. Препис от молбата е изпратен до ответника по касационна жалба –„Андес“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Х. К., който в предоставения от съда срок изразява становище, че присъденото застрахователно обезщетение по в.т.д. № 85/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е получено от него и няма претенции по отношение на внесеното обезпечение. За да се произнесе по искането, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Искането за освобождаване на парична гаранция изхожда от активно легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от заявеното искане и е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 82 от ГПК /определението на ВКС е постановено на 18.04.2024г., от която дата е изискуема и сумата, а молбата за връщане на гаранцията е депозирана на 22.11.2024г./, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е основателно по съображения, както следва: От изготвена счетоводна справка от счетоводството на ВКС е удостоверено, че към 07.07.2023г. сумата от 166 814.44 лева е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС от вносителя „Групама Застраховане“ ЕАД и че към 06.12.2024г. сумата е налична по същата сметка /л. 2 от ч.гр.д. № 2869/2023г. по описа на ВКС, III ГО/. От придружаващите молбата писмени доказателства се установява, че въз основа на получена от молителя покана за доброволно изпълнение от 05.07.2023г. по изп.д. № 20237050400296 по описа на ЧСИ И. Б., рег. № ...... и сметка за размера на дълга от същата дата, съгласно която общият му размер възлиза на 202 687.37 лева, с платежен документ от 13.05.2024г. е извършено плащане на сумата от 222 589.50 лева от „Групама Застраховане“ ЕАД по образуваното от ищеца изпълнително дело. Предназначението на паричната гаранция е да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 на ТР № 6/23.10.2015г. по тълк.д. 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, а сумата е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. Съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, каквато хипотеза в случая не е налице. Следва обаче да бъде съобразена целта, с която обезпечението се внася по набирателната сметка на съда, а именно да послужи за обезпечение на вземането на ищеца по предявения от него иск след като въззивното решение влезе в сила. В хипотеза, при която длъжникът – ответник в исковия процес е изпълнил задължението си и е изплатил посочената във въззивното решение сума, следва да се приеме, че тази цел е постигната и внесеното обезпечение следва да бъде освободено и върнато на вносителя. В случая, с влязло в сила решение предявеният иск е уважен и е налице признато със съдебен акт парично притезание, което съобразно представените доказателства и по изрично признание на ищеца е удовлетворено към настоящия момент. Ответникът по касация не е заявил възражения или претенции спрямо внесената като гаранция сума. При така изложените факти и като съобрази, че след реализираното принудително изпълнение на влязлото в сила въззивно осъдително решение и удовлетворяване на вземането на ищеца, е отпаднала нуждата от обезпечение на иска, настоящият състав на ВКС намира, че молбата по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна и гаранцията следва да бъде освободена. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение