Определение № 260 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3076/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. А., против определение № 2962 от 10.06.2025 г. по гр. д. № 1587/2025 г. на ВКС, I г.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 541 от 28.11.2024 г. по гр. д. № 1034/2022 г. на Районен съд – Търговище. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излага доводи за неправилно изведен извод, че заключението на съдебно-техническата експертиза не представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото то е приобщено по същото дело при неговото разглеждане, макар и във втората фаза на делбата, поради което не се налага изслушване на вещото лице. Поддържа, че с него се установява ново обстоятелство от значение за разглеждане на спора по делото - погрешно заснемане на делбените имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри като самостоятелни обекти на собственост, което обстоятелство, предвид редовността на издадените схеми, страните не са могли да узнаят. Иска отмяна на обжалваното определение и допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на ответниците по частната жалба В. М. В., Д. В. Г. и Р. В. М.. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане молбата на К. А. за отмяна на влязлото в сила решение, с което е допусната делба между молителя и ответниците по молбата (последните ищци в делбеното производство) на съсобствени въз основа на договор за покупко-продажба по НА № 2 от 04.01.1965 г. и наследяване недвижими имоти, представляващи самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 59.50 кв.м, и самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент, с идентификатор *****, с площ от 36.85 кв.м, намиращи се на 3 етаж в сградата, съставът на ВКС е приел, че посоченото в същата заключение на съдебно-техническата експертиза не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не обоснова така поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение. Изложени са съображения въз основа на приетото в т. 4 на ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г., че ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица, като новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Обжалваното определение е правилно. Съгласно ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната е процесуален способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне при наличието на новооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на дължима грижа при водене на делото, или на новооткрити или новосъздадени писмени доказателства (документи) относно обстоятелства, които страната е твърдяла, но не е успяла да докаже поради липсата на тези доказателства. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, установена след влизане на решението в сила и която не е последица от процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, т.е. тя се дължи на невиновна (обективна невъзможност) да се разкрие истината по време на висящността на делото (ТР № 138 от 1.12.1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС, т. 13 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). В ТР № 138 от 1.12.1967 г. по гр. д. № 106/1967 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че новооткритото обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ удостоверява новооткрити факти, т.е. настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. Необходимостта новооткритото обстоятелство да бъде установено с писмено доказателство следва и от приетото в решение № 835 от 14.07.1998 г. по гр. д. № 132/1998 г. на ВКС, II г.о., решение № 542 от 16.09.2024 г. по гр. д. № 425/2024 г. на ВКС, II г.о., и други. Заключението на вещото лице, което дава на съда не само сведения за съответните общи закономерности, правила и изисквания, но и доказателствени изводи от тях за фактите по делото, е доказателствено средство за събиране и проверка на доказателства в случаите, когато за това са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други (чл. 195, ал. 1 ГПК), и като такова същото не представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Непопадането на заключенията на вещи лица в основанието за отмяна на влезли в сила решения по чл. 231, б. „а“ ГПК, текстът на която разпоредба е възпроизведен в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е посочено изрично в мотивите към т. 4 на ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г. Изискването за изслушване на вещото лице са допълнителни съображения за непопадането му в посоченото отменително основание на влезли в сила решения. Следователно, след като в случая съдържащите се в молбата за отмяна на молителя К. А. (сега жалбоподател) твърдения не могат да бъдат подведени под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, същата е недопустима (т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС), а изложените в жалбата доводи в обратния смисъл - неоснователни. Като правилно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.