Определение от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3875/2025 г.

Производството е по реда на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „О-рент“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат П. Славов, против решение № 259 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1270/2024 г. по описа на Административен съд - София-област. С молба, депозирана в проведеното на 16.09.2025 г. открито съдебно заседание, касационният жалбоподател е поискал спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по преюдициалното запитване от Административен съд – София – област, направено с определение № 1905/21.09.2023 г. по адм. дело № №1145/2022 г., въз основа на което е образувано дело № С-619/23 на СЕС. Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията, в проведеното съдебно заседание чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Манолов, взема становище за неоснователност на искането. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, за да се произнесе по искането, съобрази следното: Отправеното преюдициалното запитване от Административен съд – София – област /АССО/ е по следните въпроси: 1. В светлината на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, следва ли да се тълкуват чл. 6 във вр. с чл. 3 от Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 като ограничаващи правомощията на национален орган по конкуренция при извършване на проверка на място да достъпва лична кореспонденция, чиято неприкосновеност е гарантирана по силата на конституцията на държава членка, без да са налице основанията за ограничаване на правото на свобода и тайна на кореспонденцията, заложени в самата конституция? 2. В светлината на член 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, следва ли да се тълкуват чл. 6 във вр. с чл. 3 от Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 в смисъл, че при извършване на проверка на място от националния орган по конкуренция, лице, от което е поискано да предостави достъп до носител на информация, разполага с право да откаже предоставяне на достъп до съдържание, съставляващо негова лична кореспонденция, предвид обстоятелството, че неприкосновеността на личната кореспонденция е гарантирана по силата на конституцията на държава членка и не са налице основанията за ограничаване на правото на свобода и тайна на кореспонденцията и другите съобщения, заложени в самата конституция? В молбата с правно основание чл.154а, ал.1, т. 8 АПК се твърди, че в жалбата на „О-рент“ ЕООД до АССО, против решение № 1025 от 03.10.2024 г. на КЗК, също е налице позоваване на неприкосновеността на личната кореспонденция, като на стр. 9 от нея е посочено следното: „Не е без значение и обстоятелството, че на въпросния лаптоп, иззет за изследване във форенсик лабораторията на КЗК, се намира и значителна по обем лична кореспонденция, която се полза от защитата по чл. 34 от Конституцията на Република България. Съгласно цитираната разпоредба свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени (ал.1). Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления (ал.2). В настоящия случай обаче става въпрос за разследване на административно нарушение по чл. 15 от ЗЗК, което не е престъпление по см. на НК“. В молбата за спиране на настоящото производство е посочено още, че от съдържанието на т. 10 от Протокол от разпечатване на цифрови доказателства от 14.11.2024 г. на КЗК е видно, че на иззетия от г-н Я. К. лаптоп се съдържа информация, която има характер на лична кореспонденция, поради което решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще има съществено значение и по настоящия правен спор, тъй като ще определи баланса между активността на антимонополния закон и защитата на фундаментални права, включително свободата и тайната на личната кореспонденция. Настоящата касационна инстанция намира, че искането за спиране на производството по настоящото дело до произнасянето на СЕС по преюдициалното запитване на Административен съд – София - област е неоснователно. С обжалваното пред Административен съд – София – област решение № 1025 от 03.10.2024 г., постановено по преписка № КЗК/409/2024 г., Комисията за защита на конкуренцията е наложила имуществена санкция в размер на 23 380 /двадесет и три хиляди триста и осемдесет/ лв., за неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 46 от ЗЗК във връзка с извършена проверка на място по чл. 50 от ЗЗК, на „О-Рент“ ЕООД; наложила е имуществена санкция в размер на 80 375 /осемдесет хиляди триста седемдесет и пет/ лв., за неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 46 от ЗЗК във връзка с извършена проверка на място по чл. 50 от ЗЗК, на „Инжконсулт“ ЕООД. С решение № 259 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1270/2024 г. по описа на Административен съд София-област е отхвърлена жалбата на „О-Рент“ ЕООД против решение №1025/03.10.2024 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № 409/2024 г. и дружеството е осъдено да заплати на Комисията за защита на конкуренцията направените по делото разноски. В хода на производството пред КЗК са били съставени два протокола – Протокол за проверка на място по чл. 50 от Закона за защита на конкуренцията от 28.05.2024 г. и Протокол за извършена процедура по снемане на форенсик, електронни и/или цифрови доказателства във форесик лабораторията на Комисията за защита на конкуренцията съгласно т. 10 и т. 33 от Протокол за проверка на място от 28.05.2024 г. по чл. 50 от Закона за защита на конкуренцията в помещенията, използвани от „О-Рент“ ЕООД, „Инжконсулт“ ЕООД и „Земекоп“ ЕООД от дата 13.06.2024 г. Протокол от разпечатване на цифрови доказателства от 14.11.2024 г., на който касационният жалбоподател се позовава, не е наличен по преписка № КЗК/409/2024 г., но дори да се приеме, че в случая се касае за допусната техническа грешка при изписването му, обективираните в т. 10 констатации от протокола от 13.06.2024 г. касаят съхранени Printscreen /снимки/ на Viber чатове на Я. К. /управител на „О-Рент“ ЕООД/ с лица записани в контактите. Нито в цитирания протокол, нито в протокола за проверка на място 28.05.2024 г. са обективирани твърдения на управителя на дружеството, че в иззетия от КЗК лаптоп се съдържа негова лична кореспонденция, с оглед защитата на признатата от Конституцията на Република България неприкосновеност на тази кореспонденция. По делото не са налице никакви данни, че управителят на „О-Рент“ ЕООД е отказал предоставянето на достъп до лаптопа, намерен на проверявания от КЗК адрес поради това, че се използва за лични нужди или поради обстоятелството, че в него има лична информация. Напротив – според отразеното в протокола за проверка на място г-н Колевски е отказал да предостави достъп до служебния си лаптоп и мобилен телефон, използван от него за служебни цели /т. 9 от протокола/. От изложеното е видно, че въпросите по отправеното преюдициално запитване не са относими към спора по настоящото производство, защото касаят правомощията на национален орган по конкуренция при извършване на проверка на място, но в случай че е установено, че достъпва лична кореспонденция, чиято неприкосновеност е гарантирана по силата на конституцията на държава членка, какъвто не е процесният случай. Поради това касационният съдебен състав намира, че не са налице условията на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване от Административен съд – София – област, направено с определение № 1905/21.09.2023 г. по адм. дело № №1145/2022 г., въз основа на което е образувано дело № С-619/23 на СЕС. Предвид на изложеното и на посочените основания, Върховният административен съд, четвърто отделение,