Решение № 1637 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6396/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 12422/09.04.2025 г. по адм. дело № 8164/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Първата касационна жалба е подадена от Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, чрез юрк. Петкова срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати на О. Ц. Й., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Счита решението в тази му част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по първата касационна жалба - О. Ц. Й., гр. София, чрез адв. Василева, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната от първия касатор част. Втората касационна жалба е подадена от О. Ц. Й., чрез адв. Василева срещу решението, в частта, с която е отхвърлен иска срещу ДАНС, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за частта над 5000лв. Наведени са основания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение в тази му част. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. По същество съдът приема за неоснователна касационната жалба на ДАНС и за частично основателна втората касационна жалба, подадена от О. Ц. Й. по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил ДАНС да заплати на О. Ц. Й., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетения за неимуществени вреди, в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлил иска на Й. в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с това, че лицето е работило по служебно правоотношение в Министерство на отбраната на длъжност „началник отдел „Управление на държавни имоти“. С Акт № 208/28.10.2020 г. на зам. председателя на ДАНС, на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 41, т. 3 от ЗЗКИ му е отнет допускът до класифицирана информация до ниво „секретно“. Административният съд от фактическа страна е приел, че Акт № 208/28.10.2020 г. на зам. председателя на ДАНС е обжалван от Й. и с решение № 3-II-22/12.01.2021 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ актът е отменен. Десет дни по-късно, с Акт № 211/21.01.2021 г. на зам. председателя на ДАНС, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 41, т. 4 от ЗЗКИ, отново е отнет допускът му до класифицирана информация до ниво „секретно“. С решение № 15-II-21/23.02.2021 г. на ДКСИ жалбата на ищеца срещу повторното отнемане на допуска е отхвърлена. С Решение № 58/02.08.2021 г. по адм. дело № С-33/2021 г. на ВАС е отменено като незаконосъобразно решение № 15-II-21/23.02.2021 г. на ДКСИ и делото е върнато на административния орган за издаване на нов акт при спазване на съответните указания. Съдът е установил, че с Решение № 81-II-24/07.10.2021 г. на ДКСИ жалбата на Й. срещу повторното отнемане на допуска е отхвърлена отново. Това решение е обжалвано пред ВАС, който с решение № 50/19.07.2022 г. по адм. дело № С-75/2021 г. е отменил като незаконосъобразни решение № 81-II-24/07.10.2021 г. на ДКСИ и Акт № 211/21.01.2021 г. на зам. председателя на ДАНС. Съдът е възприел заключенията на допуснатите и изслушаните по делото две съдебно-медицински експертизи /СМЕ/, за претърпените от Й. неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес и чувство на срам, както от отношението на колегите си, които започнали да странят от него, така и срам от възрастния си баща, живеещ при него – дългогодишен служител-офицер в Министерство на отбраната. Решението в обжалваната част от страна на ДАНС е валиднои допустимо. Неправилно обаче е определен присъденият на лицето размер на обезщетението.. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт / което в случая е безспорно установено/ и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Според настоящата съдебна инстанция, правилни са изложените в мотивите на съдебния акт доводи за основателност на исковата претенция за неимуществени вреди причинени от отменения като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение Акт № 208/28.10.2020 г. на зам. председателя на ДАНС, впоследствие и Акт № 211/21.01.2021 г. на зам. председателя на ДАНС поради което в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Налице е акт, отменен по съдебен ред като незаконосъобразен. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – неимуществени вреди и причинна връзка с отменения акт, съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, както и двете СМЕ. Правилни са изводите на съда, че вследствие на акта, с който му е отнет достъпа му до класифицирана информация, за лицето са настъпили негативни последици изразяващи се в описаните от него негативни преживявания и представляващи по съществото си неимуществени вреди. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 от ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. При постановяване на решението си, първоинстанционният съд не е преценил изцяло интензитета на неблагоприятното въздействие от отнемането на достъпа до класифицирана информация. Не е взел предвид и необходимостта от повторно доказване пред съда на незаконосъобразността на отнемането на допуска. Настоящата инстанция не споделя и извода, че поради секретността на производствата те не са станали достояние на много хора. Това действително би подсилило неимоверно негативните изживявания, поради което би трябвало да се присъди и по-високия претендиран размер. Но житейски необосновано е да се твърди, че интензитетът на усещанията е по-нисък без да се преценят индивидуалните особености на личността. В случая става въпрос за лице с дългогодишна кариера в областта на сигурността и родова приемственост, което се е отразило значително на вътрешните му изживявания, но и е способствало за подсилване на факторите, причиняващи констатираните у него заболявания. Като не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици, съдът е определил обезщетение в размер на 5000 лв., който не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с икономическа ситуация в страната, тъй като този размер не е в състояние да обезщети в достатъчна степен причинените на лицето неимуществени вреди. Касационната инстанция, отчитайки характера на търпените негативни болки и страдания и тяхното отражение върху личния живот на О. Й., интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, намира че предявеният искът за сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразен административен акт за посочения период следва да бъде уважен в размер на 10 000 лв., който се явява по-справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на акцесорното искане за лихва, първоинстанционният съд се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, в което се посочва, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Ето защо правилно е приел, че обезщетенията за имуществени вреди следва да се присъдят със законната лихва, считано от 19.07.2022 г. до окончателното им изплащане. По изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сума в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над 10 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. За първоинстанционното производство ДАНС иска присъждане на разноски в размер на 840 лева съгласно списък по чл. 80 от ГПК. За същото производство О. Ц. Й. заявява искане за присъждане на разноски в общ размер на 3000 лева. Съдът е уважил претенцията на ДАНС в размер на 416,66 лева, а тази на Й. в размер на 500 лева, съобразно уважената част. За настоящото касационно производство ДАНС претендира разноски в размер на 1 450 евро, а Й. в размер на 2695 лева. Настоящата съдебна инстанция намира, че при тези данни и предвид уважената претенция, на О. Ц. Й. следва да измени и присъди разноски за адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на още 500 лева, общо 1000 лева, изчислено съразмерно уважената част от иска, като на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира в евро или 511,29 евро. За настоящото съдебно производство в полза на О. Ц. Й. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 898,30 лева или 459, 29 евро. В полза на Държавна агенция „Национална сигурност“ следва да се намали и да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт за първата инстанция в размер на 100 лева или 51,13 евро, с оглед съразмерността на уважената искова претенция. За настоящото съдебно производство в полза на Държавна агенция „Национална сигурност“ не следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,