Определение № 9896 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две частни жалби на Б. Д. С., [населено място], област Пловдив, чрез адв. И. Иванов, както следва: Постъпила е частна жалба срещу Определение №5232/07.06.2026 г. по адм. дело №1238/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив/АС-Пловдив/, с което производството по делото е било прекратено, на основание чл.159, т.1 от АПК. Тази частна жалба е била оставена без движение с Разпореждане №5693/15.05.2026 г., с указания за отстраняване на нередовности- внасяне на държавна такса по сметка на Върховния административен съд/ВАС/и представяне на надлежно пълномощно, удостоверяващо представителна власт на адв. Иванов да подпише и подаде частната жалба. Изрично е указано на частния жалбоподател, че при неотстраняване на нередовностите частната жалба ще бъде върната. Постъпила на 22.05.2026 г. е по електронен път молба от адв. Иванов, с която представя доказателства за платена държавна такса по сметка на ВАС и договори за правна защита пред АС-Пловдив и пред ВАС. Не е представено адвокатско пълномощно. На 26.05.2026 г. е подадена втора молба от адв. Иванов по електронен път, с която с представя списък на разноски по чл.80 от ГПК. С Определение №6109/26.05.2026 г. АС - Пловдив е върнал частната жалба на Б. С. поради неотстранени нередовности в същата - непредставено адвокатско пълномощно. На 17.06.2026 г. по електронен път е подадена молба от адв. Иванов за възстановяване на срока на обжалване на Определение №6109/26.05.2026 г., като се сочи, че е бил във временна неработоспособност, за която представя болничен лист. Видно от болничен лист №Е20261261649 адвокат Иванов е бил в отпуск -домашен/амбулаторен/ от 01.06.2026 г. до 15.06.2026 г. С Определение №7303/18.06.2026 г. по адм. дело №1238/2026 г. АС-Пловдив е отхвърлил искането на адв. Иванов за възстановяване на срока на обжалване на Определение №6109/26.05.2026 г.,като е изложил мотиви, че искането е неоснователно поради липса на хипотезата на чл.64, ал.2 от ГПК. Срещу Определение №7303/18.06.2026 г. по адм. дело №1238/2026 г. АС-Пловдив е постъпила частна жалба от Б. С., чрез адв. Иванов. Постъпил е отговор на частната жалба срещу Определение №7303/18.06.2026 г., в който се излагат съображения за неоснователност на същата и се претендират разноски. И двете частни жалби са подадени в срок от лице с правен интерес, срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Определение №7303/18.06.2026 г. на по адм. дело №1238/2026 г. на АС-Пловдив, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване на Определение №6109/25.06.2026 г. е правилно, тъй като не са налице предпоставките на чл.64, ал.2 от АПК. В производството пред АС - Пловдив жалбоподателката е била представлявана от адв. Иванов, който е подавал всички жалби и приложенията към тях по електронен път, като не са налице особени непредвидени обстоятелства, които страната, пропуснала срока, не е могла да преодолее. Предвид законосъобразността на Определение №7303/18.06.2026 г. на по адм. дело №1238/2026 г. на АС - Пловдив, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване на Определение №6109/25.06.2026 г. за връщане частната жалба на Б. С. срещу Определение №5232/07.05.2026 г. по адм. дело №1238/2026 г. по описа на АС – Пловдив, частната жалба срещу последното е неоснователна. Обжалваните определения като законосъобразни следва да бъдат оставени в сила. По горните съображения и на основание чл. 229, ал.1 от Административно процесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на Пето отделение