Определение № 1608 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1301/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. З. Б., чрез адв. Т. Станев, срещу определение № 35651 от 29.10.2025 г. постановено по адм. дело № 10160/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Заповед № РПД25-ВК92-2852/04.09.2025 г. на кмета на Столична община – район "Подуяне", и производството по делото е прекратено. Изложени са доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание за неправилност по чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – кметът на Столична община - район „Подуене“, чрез юрк. К. Захариев, в писмен отговор излагат становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на И. Б. против заповед № РПД25-ВК92-2852 от 04.09.2025 г. издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 9 и т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), вр. с чл. 19, ал. 1, т. 12 и 13 от Закона за защита от бедствия (ЗЗБ), с която е наредено да се извърши незабавна евакуация на живущите в жилищна сграда – блок 2, вход А и Б, [жк], район "Подуяне", с идентификатор № [номер] към безопасна зона във връзка с решение № 83/13.02.2025 г. на Столичния общински съвет. За да остави жалбата без разглеждане съдът е приел, че жалбата е недопустима поради липса на личен, пряк и непосредствен правен интерес. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебно-административното производство. Юридическият факт, пораждащ правото на оспорване, е посочен в конституционната норма на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и е доуточнен в чл. 147, ал. 1 от АПК. Правен интерес е налице при необходимостта да се предотврати настъпването на породените от административния акт неблагоприятни правни последици или да се премахнат, ако те вече са настъпили. Правен интерес съществува, когато административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателя, като тази преценка се прави по отношение на конкретен правен субект. Правният интерес трябва да бъде личен, пряк и непосредствен. Той е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя и е непосредствен, когато оспореният административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. В конкретния случай жалбоподателката е представила Нотариален акт № 139, Том I, Рег. № 4220, Дело № 115/2024 г., който удостоверява правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата, предмет на процесната заповед, като това обстоятелство не се оспорва. Следователно тя е лице, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от административния акт, доколкото разпоредената евакуация и забрана за достъп засягат упражняването на правомощията на собственика – владение, ползване и разпореждане с имота. Обстоятелството, че имотът е придобит с инвестиционна цел или че жалбоподателката не пребивава постоянно в него, не изключва наличието на личен, пряк и непосредствен интерес от оспорването, доколкото собствеността като абсолютно вещно право подлежи на защита срещу всяко нарушение или засягане. Предвид изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК, поради което оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо,предл. второ, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение