Решение № 2358 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. Х. срещу решение № 1202/7.10.2025г., постановено по адм. дело № 1345/2024г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед № СД-05-249/29.10.2024г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 12, ал. 3 и 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност е разпоредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара И. Х. Г., класиран за нотариус с район на действие, съвпадащ със съдебния район на Районен съд – Русе. Касаторът твърди че обжалва решението по същество и че били налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Обжалваната пред първата инстанция заповед на министъра на правосъдието било подписана с електронен подпис на 28.10.2024г., а като дата на издаването й била посочена 29.10.2024г. Описаното несъответствие сочело порок на заповедта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. В допълнение сочи, че зададените му допълнителни въпроси, поставили в по-благоприятно положение говорещия след него кандидат, който впоследствие бил класиран за нотариус с район на действие, съвпадащ със съдебния район на Районен съд – Русе. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед. Ответникът министър на правосъдието оспорва касационната жалба. В писмен отговор излага съображения в подкрепа на оспореното съдебно решение. Иска оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Х. Г. в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, излага съображения, сочещи нейната неоснователност. Иска оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения, които според него следва да мотивират настоящия състав да остави в сила оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При правилно установена по делото фактическа обстановка, Административен съд София област отхвърляйки оспорването, е постановил законосъобразно решение. Със заповедта предмет на съдебен контрол пред първата инстанция, министърът на правосъдието с оглед резултатите от проведения конкурс и в частност резултатите от класирането обективирани от конкурсната комисия в съответния протокол, е разпоредил да се впише в регистъра на Нотариалната камара И. Х. Г., класиран за нотариус с район на действие, съвпадащ със съдебния район на Районен съд – Русе. Основното оплакване в касационната жалба, за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК е неоснователно. От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза става ясно, че процесната заповед е подписана от министър Павлова на 28.10.2024г. в 17:38 часа, както и че същата е въведена в електронната система на министерството и е получила съответния й номер на 29.10.2024г. в 13:19 часа. В заповедта изрично е посочена датата на нейното подписване от административния орган, следователно същата отговаря на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, който изисква административния акт да съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. Това, че на заповедта е присвоен, генерирания от електронната система номер и е посочена датата на това генериране не опорочава в никаква степен оспорената заповед. Както бе посочено в нея се съдържа както датата на подписването на заповедта от министъра, така и датата на която същата е изведена от деловодството и е добила уникалния си пореден номер. Следователно налице са изискуемите реквизити. За яснота следва да се отбележи, че би било необяснимо, ако датата на извеждането от системата /придобиването на изходящ номер/ предхождаше датата на подписването на заповедта. Тогава би стоял въпроса защо един документ е официализиран преди да бъде подписан /изготвен/. Настоящият случай не е такъв. Цитираната от касатора съдебна практика разглежда случаи, различни от настоящия и не е в противоречие с изложените по-горе мотиви. Неоснователно е и второто оплакване съдържащо се в касационната жалба - няма забрана, след изслушване на кандидата по изтегления от него въпрос членовете на комисията да задават допълнителни въпроси отнасящи се и към други теми от предварително съставения конспект. От събраните по делото доказателства, не се установява опорочаване на конкурсната процедура, същата е проведена съобразно правилата, съдържащи се ЗННД, Наредбата и одобрения от министъра на правосъдието регламент. По изложените съображения, оспореното решение на Административен съд София област, като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. С оглед този резултат, претенциите на ответниците в настоящото производство за присъждане на разноски следва да бъдат уважени. В полза на Министерството на правосъдието следва да бъдат присъдени 150,- евро юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт. По отношение на претендирания от ответника И. Г. адвокатски хонорар, съдът намира възражението за прекомерност заявено от касатора за основателно, същото следва да бъде уважено и в полза на г-н Г. следва да бъде присъдена сумата 600,- евро, която в достатъчна степен отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на оказаната правна помощ и съдействие и е съобразена с нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,