Определение № 8926 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5751/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. С решение № 3899/14.10.2024 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 75/2024 г. е отхвърлена жалбата на „Нордис 80“ ЕООД, ЕИК 204378661, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Площад „20 - ти април“ № 2, представлявано от управителя Н. Рабухчиева, подадена срещу Решение № 476 от 20.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на агенция за приходите, с което е в едната част е потвърден Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023год.,а в другата Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. е изменен, в частите им за установяване на допълнително установени задължения за ДДС на стойност 1568,71 лева - главница и 903,17 лева - лихва, относими за следните периоди: м.04.2017 год., м. 05.2017 год., м. 06.2017 год., м.08.2017 год., месец 09.2017 год., м.10.2017 год., м. 11.2017 год., м.12.2017 год., м.01.2018год., м.03.2018 год., м.04.2018 год., м.06.2018 год., м.07.2018 год.,м.08.2018 год., м. 09.2018 год., м.10.2018 год., м.12.2018 год., м.03.2019 год., м.05.2019 год., м.10.2019 год., м.12.2019 год., м.07.2020 год. и част от задълженията за ЗКПО, описани в решението, в изменителната му част, както следва: за 2017 год. в целия му изменен размер от 232,13 лева - главница и 133,31 лева - лихви, за 2018 год. за частта досежно сумата от 139,57 лева - главница и 66,00 лева - лихви, за 2019 год. досежно частта на сумата от 388.65 лева - главница и лихви -117,15 лева, за 2020 год. - в целия изменен размер за сумата от 1,76 лева - главница и 0,43 лева - лихви, в общ размер на 712,11 лева - главница и 316,89 лева - лихви. В останалата му част е отменено Решение № 476 от 20.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на агенция за приходите, с което в едната част е потвърден Ревизионен акт № Р-16001623002277-091 -001 от 03.10.2023 год., а в другата Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба от директор на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. Искането е за отмяна на решението, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (PA) № Р- 16001623002277-091-001/03.10.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 476/20.12.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, на „НОРДИС 80“ ЕООД с ЕИК 204378661, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Нордис 80“ ЕООД, ЕИК 204378661 не взема становище по касационната жалба. Делото е образувано и по постъпила частна жалба срещу Определение № 677/14.02.2025 г., поправено с Определение № 1183/14.03.2025 г., постановено по адм. дело № 75/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик относно определените от съда разноски в размер на 4 509,00 лв., които е осъдена да заплати дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, както и в частта от определението, в която съдът приема, че не са налице основания за прилагане на 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът - Нордис 80“ ЕООД, ЕИК 204378661 чрез адв. Стоименов в писмено възражение оспорва частната жалба и допълнението към нея. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, констатира, че предмет на оспорване пред Административен съд - Пазарджик, видно от първоинстанционната жалба е бил ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год в частта, в която актът е потвърден при обжалването по административен ред. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция констатира, че постановеното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка. В мотивите на решението е записано, че „предмет на настоящия спор е РА, в частта му, с която е потвърден и изменен с решението“, докато в диспозитива като предмет на обжалване е посочено Решение № 476 от 20.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на агенция за приходите, с което е в едната част е потвърден Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023год., а в другата Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. е изменен. С оглед на посоченото може да се приеме, че се касае за допусната техническа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК, тъй като касателно предметния административен акт не е налице идентитет между мотиви и диспозитив в решението. Също така при произнасянето си съдът следва да провери и за наличието на ОФГ в съдебното си решение предвид твърдяното произнасяне свръхпетитум от страна на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП в касационната му жалба. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена, като делото бъде върнато за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 3899/14.10.2024 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 75/2024 г., след което делото да се изпрати отново на Върховния административен съд за произнасяне по подадената касационна жалба. Водим от горното Върховният административен съд, осмо определение