Решение № 5491 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2020 г.

Решение № 5491 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Перун – 91" ООД - гр. Разлог, подадена чрез управителя му Т. Дурев, против Решение № 2512 от 20.11.2019 г., постановено по адм. дело № 330/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 004 от 07.12.2018 г., издаден от И. Гюров – орган по приходите и Е. Пандева на длъжност юрисконсулт при Общинска администрация- Разлог, потвърден с Решение № РД-15-170/11.02.2019 г. на Кмета на Община Разлог, в частта с която на "Перун – 91" ООД са определени допълнителни задължения за такса битови отпадъци /ТБ0 за внасяне за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. за имот с идентификатор 61813.755.142.

Изложени са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Основните доводи на касатора са, че неправилно е прието от състава на съда, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, с аргументи, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, което влече нищожност и на издадения РА. Твърди, че в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК органа, възложил ревизията е определен от Кмета на община Разлог, който има качеството на решаващ орган, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, а не от директор на компетентната териториална дирекция по приходите, какъвто е ръководителя на звеното за местни приходи в Община Разлог. Отделно от изложеното счита, че неправилно съдът приел за доказано, че услугите за които са начислени ТБО са извършени от общината. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или решаването на спора по същество.

Ответникът по касационната жалба Кметът на Община Разлог, не везма становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че извършването на услугите, за които е начислена ТБО е доказано, поради което и правилно съдът приел законосъобразност на издадения РА.

Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящият си състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което обосновава извод че е процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Благоевград била законосъобразността на РА № 004 от 07.12.2018 г., издаден от И. Гюров – орган по приходите и Е. Пандева на длъжност юрисконсулт при Общинска администрация- Разлог, потвърден с Решение № РД-15-170/11.02.2019 г. на Кмета на Община Разлог, в частта с която на "Перун – 91" ООД са определени допълнителни задължения за такса битови отпадъци за внасяне за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. за имот с идентификатор 61813.755.142 в размер на 3 465, 60 лева и лихви в размер на 1 122, 16 лева.

С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалба на "Перун – 91" ООД срещу РА, в частта на установените задължения за такса битови отпадъци за внасяне за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. за имот с идентификатор 61813.755.142.

По отношение на установените задължения за лихви, съдът е изложил мотиви за законосъобразност на РА, но не е постановил изричен диспозитив. Съдът не е обърнал внимание и не се е произнесъл и по претенцията на жалбоподателя, че оспорва установените му задължения за ТБО в по-висок от установения размер, а именно претендирал е отмяна на задължения за ТБО за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. за имот с идентификатор 61813.755.142 в размер на 5 911, 16 лева, при установен размер от 3 465, 60 лева и лихви в размер на 1 122, 16 лева.

Предмета на касационна проверка е само постановеното решение, в частта на установените задължения за такса битови отпадъци за внасяне за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. за имот с идентификатор 61813.755.142 в размер от 3 465, 60 лева.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд, на първо место е приел, че РА е издаден от компетентни органи, след надлежно възложена ревизия по чл. 112 от ДОПК.

Приел е, че ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия № РД-15-948/28.09.2018 г., издадена от И. Гюров, определен за орган по приходите със Заповед № РД-15-406/25.05.2015 г. на Кмета на Община Разлог и оправомощен да възлага ревизии със Заповед № РД-15-408/25.05.2015 г. от директора на Дирекция "Приходи" при Община Разлог. Заповедта за възлагане на ревизия била връчена на управителя на дружеството – жалбоподател на 09.10.2018 г., и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК бил съставен Ревизионен доклад № РД-14-3/12.11.2018 г., също надлежно връчен. Въз основа на ревизионния доклад, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния РА № 004/07.12.2018 г., с които са установени публични задължения за ДНИ и ТБО за ревизирания период в общ размер на 7103. 11 лева. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт, в частта му, с която са установени задължения за такса битови отпадъци за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. за имот с идентификатор 61813.755.142 по кадастралната карта (КК) на гр. Разлог бил обжалван, като в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК било постановено и Решение № РД-15-170/11.02.2019 г., с което е потвърден РА, в обжалваната му част.

На второ место, съдът е приел, че РА, в обжалваната му част е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби.

По делото не е било спорно, че съгласно подадени декларации по чл. 17 и чл. 14 от ЗМДТ, "Перун – 91" ООД е собственик на посочения в декларацията недвижим имот с идентификатор 61813.755.142 по кадастралната карта (КК) на гр. Разлог, ведно със сгради, находящ се в строителните граници на гр. Разлог и следователно е данъчно задължено лице за ТБО.

Съдът е приел, че границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ за 2013 г. са определени със Заповед № РД-15-573/10.10.2012 г., за 2014 г. със Заповед № РД-15-784/23.10.2003 г., за 2015 г. със Заповед № РД-15-750/20.10.2014 г., за 2016 г. със Заповед № РД-15-898/02.10.2015 г. и за 2017 г. със Заповед № РД-15-876/28.10.2016 г. на Кмета на Община Разлог. Съгласно същите, селище гр. Разлог било включено в границите, в които общината организира събиране и извозване на битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, поради което не било налице условието по чл. 71, т. 1 ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тези услуги. Сключени били и договори за сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места на Община Разлог и експлоатация и поддръжка на общинско депо. Приел е, че Община Разлог е собственик и стопанисвала депо за неопасни (битови) отпадъци - УПИ І, ПИ № 000295, землището на с. Баня, общ. Разлог, м. "Кривосер", видно от Разрешение за ползване № СТ-05-363/28.03.2017 г. Условието за дължимостта на таксата за тази услуга било да има депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. В случая имало реално съществуващо и използвано депо за съхранение и обезвреждане на отпадъци, поради което таксата за тази услуга също е приета за дължима.

Решението на Административен съд – Благоевград, в обжалваната му част е правилно.

Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на издадения РА, поради нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Правилно, АС – Благоевград е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в Община Разлог, след надлежно възложена ревизия по чл. 112 от ДОПК.

Съобразно чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ревизията може да се възлага от:

1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;

1. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

На основание субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на Националната агенция за приходите.

В случая няма спор, че ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия № РД-15-948/28.09.2018 г., издадена от И. Гюров, определен за орган по приходите със Заповед № РД-15-406/25.05.2015 г. на Кмета на Община Разлог. Същия е оправомощен да възлага ревизии със Заповед № РД-15-408/25.05.2015 г. от директора на Дирекция "Приходи" при Община Разлог /л. 23 от делото/, а не както твърди касатора със заповед на Кмета на Община Разлог. Следователно ревизията е възложена от орган по приходите, определен от ръководителят на звеното за местни приходи в община Разлог, който на основание чл. 5, ал. 4 от ЗМДТ упражнява правомощията териториален директор на Националната агенция за приходите. Няма спор, че РА е издаден от И. Гюров - възложител на ревизията и Е. Пандева – определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия, поради което е издаден от компетентни органи по приходите.

Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно първоинстанционния съд приел за доказано, че услугите за които са начислени ТБО са извършени от общината.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва изводът относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имота на задълженото лице се намират на негова територия, че тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ и че той реално е предоставил определените видове услуги.

По делото е безспорно установено, че имота на дружеството попада в строителните граници на гр. Разлог, за който със заповеди на Кмета на Община Разлог е определено предоставянето и на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ, и определена честотата на сметосъбиране и сметоизвозване. От представените по делото договори, сключен между Община Разлог, като възложител и "Стройинженеринг – 94" ЕООД и "Сорико" ООД, като изпълнители се установява, че Община Разлог е възложила на изпълнителите изпълнение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от населените места в Община Разлог и експлоатация и поддръжка на депо за ТБО. По делото са представени и месечни протоколи от изпълнителите за извършени работи на територията на гр. Разлог за ревизираните периоди.

Събраните доказателства, преценени в съвкупност обосновават извод за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци за периоди от 2013 г. до 2017 г., поради което правилно съдът е приел издадения РА в оспорената му част за законосъобразен.

С оглед изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

При липса на претенция за разноски от страна на ответника по касация, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение: