Определение № 1322 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3666/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК Делото е било образувано по повод подадената касационна жалба с вх. № 3254 от 02.05.2022 г. срещу решение от 18.04.2-23г. по в.гр. д. № 573/2022 г. на АС – Варна, с което е отхвърлен иск по чл.74ЗОПДНПИ/отм./ и пар.5, ал.2 ПР наЗПКОНПИ. С определние от 28.02.2024г. ВКС е обезсилил въззивното решение в една част на основание чл.233 ГПК, а в астаналата му част не е допуснал касационно обжалване. С молба от 06.03.2024г. процесуалният представител на Д. Е. К. и А. Ж. К. е направил искане за изменение на определението в частта му относно разноските, като бъдат присъдени такива на адв. Г. А. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: По направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на на адв. Г. А., процесуален представител на Д. Е. К. и А. Ж. К., при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, настоящият състав е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗПКОНПИ въз основа на мотивирана молба на заинтересованото лице или по искане на Комисията, съдът може да разреши извършване на плащане, или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение в случаите на неотложна необходимост. Изложени са съображения, че има установена в ЗПКОНПИ възможност (чл. 119, ал. 1), но няма данни същите да са предприели необходимите действия за това да се разреши да се извърши разпореждане със запорирания автомобил или възбранените недвижими имоти, които въпреки наложените запор и възбарни могат бъдат източник на доходи, тъй като законът позволява същите да бъдат освободени от обезпечение при установена нужда от необходимите средства за заплащането на разноските и таксите в съдебното производство по специалния закон (чл. 119 ЗПКОНПИ, който се прилага и за неприключилите производства по отменения ЗОПДИППД съгласно § 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ)– така например определение № 194/25.04.2018 г. по ч. гр. д. № 422/2018 г. ІV-то го, определение № 856/18.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6531/2014 г. ІV-то го. Прието е, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Съдът е счел, че в случая ответниците, с оглед установеното по делото имуществено състояние, не могат да бъдат определени като материално затруднени лица, след като не са се възползвали от от дадената им възможност след влизане в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки да поискат с мотивирана молба съдът да им разреши извършване на плащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения от тях адвокат. Ето защо и настоящият съдебен състав е счел, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение на адв.А. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 335 315,64 лева. В молбата от 06.03.2024г., с която отново се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, се съдържат данни, че ответниците по иска и по касационната жалба не са поискали да им бъдат освободени от обезпечение средства, за да заплатят адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител, макар и да са правени искания за освобождаване на средства за други разходи - заплащане депозит на вещо лице, данъчни задължения и др. С оглед на така изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за изменение на определението като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 335 315,64 лева е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА за присъждане на адв.А. на адвокатурата възнаграждение за процесуално представителство на ответниците пред ВКС. При тези съображения, съдът