Определение № 322 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е постановление от 18.07.2016 г., с което на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК частен съдебен изпълнител връща молба за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2015 г. по изп. д. № 20158510400350 на основание чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Постановлението се обжалва от М. Я. Б., длъжник по изпълнителното дело. Д. в частната жалба за незаконосъобразност обосновава с твърденията, че е направил всичко възможно, за да отстрани нередовностите на молбата за отмяна, а с обжалвания акт е неправилно санкциониран и поради това, че е подал (втора) молба по чл. 63 ГПК, по която ЧСИ не се е произнесъл. Ответниците по частната жалба [фирма], взискател по изпълнителното дело и [фирма], купувачът на имота от публичната продан, възразяват, че е неоснователна. Претендират разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Обжалваното постановление съдебният изпълнител издава в компетентност, следваща от чл. 306 ГПК, а чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК обосновава правомощието на касационния състав да разгледа частната жалба. Тя е подадена при надлежна процесуална легитимация. Жалбоподател е длъжникът, чието надлежно упражняване на правото на отмяна обжалваният акт отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Жалбоподателят подава молба за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот. Спецификата на извършеното изпълнително действие обосновава принципната допустимост на молбата (така решение 90-72-ОСГК на ВС), а задължението да бъде вписана, следва от чл. 112, б. „к“ ЗС. Влязлото в сила постановление за възлагане е акт на съдебния изпълнител, годен да прехвърли право на собственост върху имота (чл. 112, б. „а“ ЗС). Подадената молба за отмяна не е била вписана. Към нея липсва и документ за внесена държавна такса. С постановление от 11.04.2016 г. ЧСИ упражнява компетентност, която му е възложена с чл. 306 ГПК, давайки указания и срок, в който жалбоподателят следва да представи документ за внесена в полза на ВКС дължима държавна такса (за сумата 152 лв.) и да впише молбата за отмяна. Указанията са съобщени на 14.04.2016 г. Жалбоподателят подава молба за издаване на удостоверение, което да му послужи за снабдяване с данъчната оценка на имота. Оценката е необходима, доколкото е база за определяне на държавната такса за вписване на молбата за отмяна (чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията). Жалбоподателят е поискал от ЧСИ и да продължи срока за изпълнение на указанията. ЧСИ издава удостоверението и на основание чл. 63 ГПК е продължил срока за изпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на молбата. Новият срок е 10-дневен, считано от връчване на съобщението. Началото на новия срок ЧСИ определя в противоречие с чл. 63, ал. 2 ГПК, но доколкото продълженият срок е по-дълъг, именно той е обвързал жалбоподателя със задължението да изпълни указанията по откраняване на нередовностите на молбата за отмяна (чл. 62, ал. 3 ГПК). Съобщението за новия срок е връчено на жалбоподателя на 04.07.2016 г., а на 13.07.2016 г. той подава втора молба по чл. 63 ГПК. Обосновава я с твърденията, че е представил удостоверението, с което се е снабдил от ЧСИ и е бил уверен от служителите, че данъчната оценка ще бъде изпратена служебно по изпълнителното дело. По тази (втора) молба ЧСИ не се произнася, а с обжалваното постановление от 18.07.2016 г. връща молбата за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане. На следващия ден (19.07.2016 г.) по изпълнителното дело постъпва данъчната оценка, служебно изпратена. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че ЧСИ е приложил правилно санкционната последица на чл. 306, ал. 2, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят не е отстранил нередовностите на молбата за отмяна в границите на дадения, а впоследствие – и продължен срок. Новият срок е изтекъл на 14.07.2016 г. (Не)законосъобразността на обжалваното постановление от 18.07.2016 г. на ЧСИ за връщане на нередовната молба за отмяна е необосновима от оплакванията в частната жалба, че са били уважителни причините за неизпълнение на дадените указания в периода на новия срок. Вярно е, че жалбоподателят е поискал (повторно) ЧСИ да продължи този срок, но от инстанционен контрол са изключени определенията, с които съдът/ съдебният изпълнител решава въпроси, поставени от закона на неговата свободна преценка. Определението за продължаване на срока е в тази категория, а пропускът на ЧСИ да се произнесе с изричен отказ по втората молба на жалбоподателя по чл. 63 ГПК, не подлежи на инстанционен контрол – самостоятелно или при обжалването на крайния акт. Действително оценката на имота е изпратена служебно от данъчната служба, но тя постъпва по изпълнителното дело на 19.07.2016 г. – дата, следваща крайната дата на изтеклия срок. С постановлението за връщане на молбата за отмяна от 18.07.2016 г. ЧСИ не е могъл, а и не е бил длъжен да я съобрази. Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат пред вид от съда/ от съдебния изпълнител. Чл. 64, ал. 1 ГПК изключва възможността данъчната оценка да бъде съобразена и от касационния състав при обжалване на постановлението от 18.07.2016 г. на ЧСИ. При този изход на делото и на основание чл. 74, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноските, които ответниците по частната жалба са сторили в настоящото производство.